Дяволската алтернатива
- Автор: Форсайт Фредерик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Мисирков
- Жанр: Политические детективы
Электронная книга - «Дяволската алтернатива». Краткое содержание книги:
Световният политически елит е в паника, шпионските централи активират най-добрите си агенти, военните очакват заповеди…
— И предавайте — каза Латам.
„Дейталинк“ започна да изпраща изображенията обратно към Британия и по-нататък към Лондон. Когато беше точно над „Фрея“, „Нимрод“ легна на лявото си крило и от седалката си Латам погледна надолу. Със своя вариобектив камерата виждаше по-добре от него. Тя хвана самотната фигура на терориста на носа на танкера. Маскираното му лице беше извърнато нагоре към сребърната лястовица, която прелиташе на три мили над него. Хвана и втория терорист на комина и увеличи изображението до там, че черната му маска запълни екрана. Човекът стискаше автомат.
— Ето ги, ето ги копелетата — провикна се телевизионният оператор.
„Нимрод“ направи спокойна, бавна обиколка над „Фрея“, премина на автопилот, изключвайки два от двигателите си и оставяйки другите два на максимално икономичен режим, след което започна да си върши работата. Той кръжеше, наблюдаваше и изчакваше, предавайки всичко на базата. Марк Латам каза на втория си пилот да поеме управлението, разкопча коланите си и излезе от пилотската кабина. Отиде назад в четириместната трапезария, отби се в тоалетната, изми си ръцете и седна с една вакуумно затоплена кутия с ядене. „Доста удобен начин за воюване“ — помисли си той.
Мигащото волво на началника на полицията в Алесунд тръгна по посипаната с речни камъчета алея към дъсчената къща в стил „ранчо“ в Богнесет, на двайсет минути път с кола от центъра на града, и се спря пред иззиданата от ломен камък порта.
Тригве Дал беше връстник на Тор Ларсен. Двамата бяха пораснали в Алесунд и Дал постъпи в полицейското училище горе-долу по същото време, когато Ларсен започна работа в търговския флот. Познаваше Лиза Ларсен, откакто приятелят му доведе младата си булка от Осло след сватбата им. Неговите деца се познаваха с Курт и Кристина, играеха си с тях в училището, караха заедно платноходката през дългата лятна ваканция.
„По дяволите — помисли си той, докато се измъкваше от волвото, — какво да й кажа?“
Никой не вдигаше телефона, което означаваше, че тя сигурно е излязла. Децата трябваше да са на училище. Ако е тръгнала да пазарува, вероятно е срещнала някого, който вече й е казал. Натисна звънеца и тъй като не дочака отговор, тръгна да заобиколи къщата.
Лиза Ларсен обичаше да работи в голямата си зеленчукова градина и той я завари да храни с листа от моркови питомното зайче на Кристина. Тя му се усмихна, когато го видя да се приближава към нея иззад къщата.
„Нищо не знае“ — помисли си той.
Тя хвърли остатъците от морковите през мрежата на клетката и тръгна към него, сваляйки градинарските си ръкавици.
— Тригве, много добре си направил, че дойде. Какво те води извън града?
— Лиза, чу ли тая заран новините по радиото?
Тя се замисли над въпроса му.
— Чух новините в осем, докато закусвах. Оттогава съм тук, в градината.
— Не вдигаше ли телефона?
За пръв път през светлокафявите й очи премина сянка. Усмивката й угасна.
— Не, не съм го чула. Звънял ли е?
— Виж какво, Лиза, успокой се. Случило се е нещо. Не, не с децата. С Тор.
Тя пребледня под медения тен, събран от стоене под открито небе. Тригве Дал много предпазливо й разказа какво се е случило от ранните сутрешни часове насам далеч на юг, край Ротердам.
— Така или иначе, както знаем, той е много добре. Нищо не му се е случило и няма да му се случи. Германците неизбежно ще освободят тези двама души и нещата ще се оправят.
Тя не се разплака. Стоеше си кротко сред ранните марули. Каза:
— Искам да ида при него.
На началника на полицията му олекна. Би могъл да очаква от нея такова държане, но все едно му олекна. Сега можеше да организира нещата. Тук по го биваше.
— Частният самолет на Харалд Венерстрьом те чака на летището на двайсет минути оттук — каза той. — Ще те закарам до там. Той ми се обади преди един час. Предположил е, че ще искаш да заминеш за Ротердам, за да сте по-близо. За децата не се тревожи. Ще ги взема от училище, преди да са научили новината от учителите. Ще се грижим за тях, те ще поживеят у нас, разбира се.
Двайсет минути по-късно тя седеше на задната седалка в колата на Дал, който подкара бързо към Алесунд. Полицейският началник се обади по радиото да задържат ферибота, който щеше да ги прехвърли до летището. Малко след един и трийсет реактивният самолет се засили по пистата, излетя над крайбрежните води и се насочи на юг.