Дяволската алтернатива
- Автор: Форсайт Фредерик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Мисирков
- Жанр: Политические детективы
Электронная книга - «Дяволската алтернатива». Краткое содержание книги:
Световният политически елит е в паника, шпионските централи активират най-добрите си агенти, военните очакват заповеди…
Още през шейсетте и особено през седемдесетте години засилването на тероризма доведе до създаването на една рутинна процедура от страна на британското правителство, която го улесняваше в справянето с него. Така възникнаха комитетите по преодоляване кризите.
Когато кризата е достатъчно сериозна и изисква включването на голям брой министерства и ведомства, комитетът, състоящ се от хора, изпратени от всички тези министерства, се събира в един централен пункт, за да трупа информация и да координира решенията и действията. Този централен пункт е добре охранявано помещение, два етажа под заседателната зала на Министерския съвет и на няколко крачки от Даунинг стрийт № 10. В това помещение се събира Юнайтед Кабинет Офис Ривю Груп (Нешънъл Емърджънси), или ЮНИКОРН.
Около основната заседателна зала има по-малки канцеларии; автономна телефонна централа, свързваща ЮНИКОРН с всяко министерство посредством преки линии, които не могат да бъдат прекъсвани; телепринтерно помещение, свързано с принтерите на основните осведомителни агенции; телексно помещение и радиопомещение; и една стая за секретарките с пишещи машини и копирни апарати. Има дори малка кухничка, където един доверен разсилен прави кафе и леки закуски.
Хората, които се събраха точно по пладне под председателството на сър Джулиън Фланъри този петъчен ден, представяха всички ведомства, които според него можеха да имат нещо общо с проблема.
На този етап не присъстваше нито един от министрите, но те бяха изпратили представители на равнище поне втори заместник-министър. Тук имаше човек от външното министерство, от вътрешното министерство, от Министерството на отбраната, от Министерството на търговията и индустрията, от Министерството на околната среда и енергетиката и от Министерството на земеделието и риболова.
Те се придружаваха от експерти, между които имаше учени от различни специалности и по-специално в областта на експлозивите, корабостроенето и замърсяването на околната среда; тук беше заместник-началникът на щаба на отбраната (вицеадмирал), неколцина от Военното разузнаване, от МИ-5, от тайната разузнавателна служба, един капитан от Кралските военновъздушни сили и един полковник от морската пехота на Кралските военноморски сили на име Тим Холмс.
— Господа — започна сър Джулиън Фланъри, — току-що се запознахте със записа на обедното съобщение на капитан Ларсен. Смятам, че за начало трябва да си изясним някои безспорни факти. Може би да започнем от този кораб… ъ-ъ-ъ… „Фрея“. Какво знаем за него?
Експертът по корабостроенето, дошъл с представителя на Министерството на търговията и индустрията, усети, че всички погледи са насочени към него.
— Бях тази заран в „Лойд“ и взех чертежите на „Фрея“ — лаконично започна той. — Ето ги. На тях се вижда всичко до последните гайка и болт.
За десет минути, разгърнал чертежите върху масата, той описа размерите, товарния капацитет и конструкцията на „Фрея“ на достъпен дилетантски език.
Когато той свърши, бе поканен експертът от Министерството на енергетиката. Заедно с помощника си той сложи на масата един дълъг метър и половина модел на супертанкер.
— Услужиха ми с него тая сутрин — каза той — от „Бритиш Петролиум“. Това е модел на техния супертанкер „Принцеса“, но конструктивните разлики са малко на брой. Наистина „Фрея“ е по-голяма.
С помощта на модела той обясни къде е мостикът, къде би трябвало да е капитанската каюта, къде са товарните и баластните резервоари, като добави, че тяхното точно разположение ще стане известно, когато „Нордиа лайн“ изпрати нужната документация в Лондон.
Наобиколилите го хора наблюдаваха демонстрацията и слушаха с голямо внимание. Най-вече полковник Холмс. Измежду всички присъстващи тъкмо той беше човекът, на чиито хора, морските пехотинци, евентуално би им се наложило да щурмуват „Фрея“ и да унищожат похитителите. Той знаеше, че подчинените му ще искат да знаят всяко кътче на борда й.
— И още нещо — каза ученият от енергетиката, — танкерът е пълен с „Мубарак“.
— Божичко! — каза един от хората около масата.
Сър Джулиън Фланъри погледна благо обадилия се:
— Да, д-р Хендерсън.
Човекът беше от института в Уорън спрингс и придружаваше представителя на Министерството на земеделието и риболова.
— Имах предвид — каза докторът с подчертан шотландски акцент, — че „Мубарак“, който е суров нефт от Абу Даби, притежава някои свойства на дизеловото гориво.
Той поясни, че разлелият се по повърхността на морето нефт съдържа както „леки фракции“, които се изпаряват във въздуха, така и „тежки фракции“, които не могат да се изпарят. Тях курортистите виждат изхвърлени на плажовете във вид на черна лепкава маса.