Пътят на кинжала
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #8
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пътят на кинжала». Краткое содержание книги:
В Иллиан Ранд се заклева да изтласка воините на Сеанчан обратно в океана, макар че сред Аша’ман се появяват признаци на лудост.
В Геалдан Перин се озовава лице в лице с интригите на Белите плащове, на сеанчанските нашественици, на пръснатите из страната Шайдо Айил и на самия Пророк. Любимата жена на Перин, Файле, може да заплати с живота си, а на самия Перин — да му се наложи да обрече на гибел душата си, за да я спаси.
Междувременно разбунтувалите се Айез Седай под водачеството на своята млада Амирлин Егвийн ал-Вийр се озовават пред армия, изпратена да ги спре пред Бялата кула. Но Егвийн е решена да свали узурпаторката Елайда и отново да обедини Айез Седай. Тя все още не рабира цената, която останалите — и тя самата — ще трябва да заплатят.
— Сега — каза тя — ще отговорите на въпросите ми. — А имаше много въпроси, особено кой е този непознат й Моридин и откъде се е пръкнала тази Циндейн, но един най-много възбуждаше любопитството й. — Какво се надяваше да спечелиш с това, Могедиен? Мога да реша да затегна около теб тези паяжини. Така ще продължиш играта си, служейки на мен.
— Не, моля те — простена Могедиен и закърши ръце. Дори заплака! — Ще убиеш всички ни така! Моля те, трябва да служиш на Не-блис! Затова дойдохме. Да те въведем в служба на Моридин. — Лицето на среброкосата жена бе като сянка на ужас под смъртнобледата светлина; тя дишаше с мъка и едрата й гръд се надигаше и спускаше тежко.
Изведнъж притеснена, Грендал отвори уста. С всеки изминал миг всичко това й се струваше все по-нелепо. Тя отвори уста… Единствената сила изчезна от нея и чернотата отново изпълни стаята. Затворените в клетката птици зачуруликаха в паника и забиха изплашено криле в бамбуковите решетки. Зад нея изхриптя глас, като стриващ се на прах камък.
— Великият властелин помисли, че може и да послушаш думите им, Грендал. Времето, в което можеше да вървиш по своя си път, отмина. — Топка от… нещо… се появи във въздуха, като смъртно черно кълбо, но стаята се изпълни със сребристо сияние. Огледалата не светнаха — твърде бледи изглеждаха на тази светлина. Птиците замлъкнаха. Грендал някак разбра, че са замръзнали от ужас.
Зяпна в застаналия по средата на стаята необичайно висок мърдраал, с бледо, безоко лице и облечен по-черно от кълбото. Появата му трябваше да е причината да не усеща Извора, но това беше невъзможно! Освен ако… Откъде бе дошла тази странна сфера от черна светлина, ако не от съществото? Никога не бе изпитвала страх от погледа на мърдраал, не и в същата степен, но сега ръцете й се вдигнаха сами и се наложи насила да ги удържи да не покрият лицето й. Хвърли поглед към Могедиен и Циндейн и се дръпна назад. Бяха заели същата поза като слугите й, свити на колене, с глави на пода — кланяха се на мърдраала!
— Ти си пратеник на Великия властелин? — попита Грендал плахо.
Никога не беше чувала за такова нещо — Великият властелин да изпраща посланието си по мърдраал, но… Могедиен си беше страхливка, но все пак една от Избраните, и въпреки това се беше проснала на пода също така усърдно, както момичето. А и тази светлина! Грендал усети, че й се дощя роклята й да не беше срязана толкова. Глупаво, разбира се; апетитът на мърдраалите към жени беше добре известен, но тя все пак беше една от… Тя отново погледна Могедиен.
Мърдраалът се плъзна покрай нея като змия, сякаш изобщо не я забелязваше. Дългият му черен плащ висеше, несмущаван от движението му. Агинор бе решил тези същества да не бъдат в реалния свят съвсем като всичко останало; нарекъл го бе „леко извън фаза с времето и реалността“, каквото и да означаваше това.
— Аз съм Шайдар Харан. — Мърдраалът се спря до слугите, наведе се и ги стисна за вратовете, с по една ръка всеки. — Когато говоря, можеш да смяташ, че чуваш гласа на Великия властелин на Мрака. — Пръстите му стиснаха до удивително гръмкия звук на скършена кост. Младият мъж се сбърчи конвулсивно и издъхна; младата жена просто се отпусна. Мърдраалът се изправи над двете тела. — Аз съм ръката му в този свят, Грендал. Когато стоиш пред мен, стоиш пред него.
Грендал го обмисли внимателно, макар и без да се бави. Беше уплашена — чувство, което бе свикнала да внушава у другите, но знаеше как да държи страха си под контрол. Макар да не бе командвала армии като някои от останалите, хазартът не й беше чужд и не беше от страхливите, но всичко това бе повече от чиста заплаха. Могедйен и Циндейн продължаваха да стоят коленичили и с чела, опрени на мраморния под, Могедиен дори трепереше. И Грендал повярва на този мърдраал. Или на онова, което беше той в действителност. Великият властелин наистина бе решил да се намеси по-пряко в събитията, както се бе бояла. И ако беше научил за заговора й със Самаил… Ако изобщо бе решил да се намеси, то беше точно това. Да се обзалага, че не е узнал, щеше да е глупав облог.
Тя коленичи плавно пред мърдраала.
— Какво ще ми възложиш да направя? — Гласът й си бе запазил силата. Необходимата гъвкавост не беше проява на страх. Онези, които не се огъваха пред Великия властелин, биваха огъвани. Или прекършвани. — Трябва ли да те наричам „Велики господарю“, или предпочитал друга титла? Не бих се чувствала удобно да наричам дори ръката на Великия властелин така, както бих наричала него.