Пътят на кинжала
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #8
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пътят на кинжала». Краткое содержание книги:
В Иллиан Ранд се заклева да изтласка воините на Сеанчан обратно в океана, макар че сред Аша’ман се появяват признаци на лудост.
В Геалдан Перин се озовава лице в лице с интригите на Белите плащове, на сеанчанските нашественици, на пръснатите из страната Шайдо Айил и на самия Пророк. Любимата жена на Перин, Файле, може да заплати с живота си, а на самия Перин — да му се наложи да обрече на гибел душата си, за да я спаси.
Междувременно разбунтувалите се Айез Седай под водачеството на своята млада Амирлин Егвийн ал-Вийр се озовават пред армия, изпратена да ги спре пред Бялата кула. Но Егвийн е решена да свали узурпаторката Елайда и отново да обедини Айез Седай. Тя все още не рабира цената, която останалите — и тя самата — ще трябва да заплатят.
Кацуан изсумтя.
— Те си заслужават това, което търпят.
На нея самата не й бяха позволили да се доближи до айилските шатри, нито на някоя от спътничките й, но някои от глупачките, положили клетва пред ал-Тор, се бяха осмелили да отидат в просторния стан и се бяха върнали пребледнели и разкъсвани между гнева и желанието да повърнат. Обикновено и тя щеше да побеснее заради такава гавра с достойнството на Айез Седай, независимо от обстоятелствата; не и сега обаче. За да постигне целта си, беше готова да пробяга по всички улици на Тар Валон гола. Как можеше да се тревожи за неудобствата на жени, които можеха за малко да провалят всичко?
Кумира отвори уста да възрази, макар да знаеше какво изпитва, но Кацуан продължи, спокойно, но неумолимо.
— Може би ще пореват достатъчно, за да се отплатят за кучешкото бъркано, в което превърнаха всичко, но се съмнявам. Сега не са в ръцете ни, а и да бяха, аз самата сигурно щях да ги дам на айилките. Забрави ги, Дайгиан, и съсредоточи брилянтния си ум върху следата, която ти посочих.
Бледите бузи на кайриенката се изчервиха от комплимента. Слава на Светлината, че се държеше така само сред Сестри. Кумира остана да седи смълчана, с много гладко лице и с ръце в скута. Сега можеше и да е смирена, но нищо не можеше да смири Кумира за дълго. Двете бяха най-подходящата двойка, от която Кацуан имаше нужда днес.
Каретата се наклони, щом екипажът се заизкачва нагоре до дългата рампа, отвеждаща до Слънчевия палат.
— Помнете какво ви казах — предупреди ги тя твърдо. — И внимавайте!
В отговор двете промърмориха, че ще внимават, в което тя не се съмнявяше, и Кацуан кимна. Ако нуждата го наложеше, готова беше за тор да ги използва, както и други, но не смяташе да ги изгуби само защото са проявили небрежност.
Не срещнаха никакви трудности, нито ги забавиха при преминаването през портите на Палата. Стражите познаха герба на Арилин на вратите, а и бяха предупредени кой ще се вози вътре. Тази карета идваше в палата много често напоследък. В мига, в който конете спряха, един слуга със загрижен вид, в черна униформа без никакви знаци отвори вратата на каретата, поднасяйки широк плосък чадър от черен промазан плат. От краищата му по голата глава на мъжа капеше дъжд, но нали не беше предназначен да пази него.
Кацуан опипа малките украшения, висящи от прибраната й на кок коса, за да се увери, че всички са си на мястото — никога не беше губила нито едно, но само защото ги пазеше грижливо — хвана дръжките на малката плетена кошничка с прибори за шиене под седалката и слезе. Половия дузина слуги стояха търпеливо в редица зад първия, всички с отворени чадъри. Толкова много пътници биха изпълнили каретата до пръсване, но слугите не искаха да ги заварят неподготвени и тези, които се оказаха в повече, не побързаха да се приберат, преди да се уверят, че са само трите.
Очевидно приближаването на каретата беше забелязано. Облечени в тъмни дрехи слуги и слугини се бяха подредили изрядно по тъмносините и златни плочки на големия входен коридор с ръбестия му сводест таван, висок пет разтега. Те наскачаха, поеха пелерините, поднесоха малки затоплени ленени кърпи в случай, че някоя желае да подсуши лицето и ръцете си, поднесоха бокали от порцелан на Морския народ с подправено вино, изпускащо тежък аромат. Зимно питие, но внезапният спад на температурата го правеше подходящо. И в края на краищата нали си беше зима. Най-сетне.
Три Айез Седай стояха в очакване от едната страна на масивните ръбести колони от тъмен мрамор, пред високи ярки фризове, изобразяващи битки, несъмнено важни за Кайриен, но Кацуан почти не им обърна внимание, а огледа един от младите прислужници, който имаше малка фигурка, извезана в червено и златисто, на лявата гръд на палтото — фигурка, която хората наричаха „Дракон“. Коргайд, жената с мрачно лице и посивяла коса, която се разпореждаше със слугите в Слънчевия палат, нямаше никакви украси по облеклото си освен голямата халка с тежки ключове на кръста си. Никой друг не носеше никакво украшение по себе си и въпреки нескритото въодушевление на младия мъж, ясно беше, че тъкмо Коргайд, Пазителката на ключовете, диктува настроението сред слугите. Все пак тя бе позволила на младежа извезаната фигура — нещо, което заслужаваше да се отбележи. Кацуан я заговори тихо, като я помоли за стая, в която да може да се заеме с бродирането на гергефа си необезпокоявано, и жената дори не примигна, като чу молбата й. Но тя явно служеше от много години в този палат и сигурно беше чувала и по-необичайни молби от гостите му.