Пътят на кинжала
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #8
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пътят на кинжала». Краткое содержание книги:
В Иллиан Ранд се заклева да изтласка воините на Сеанчан обратно в океана, макар че сред Аша’ман се появяват признаци на лудост.
В Геалдан Перин се озовава лице в лице с интригите на Белите плащове, на сеанчанските нашественици, на пръснатите из страната Шайдо Айил и на самия Пророк. Любимата жена на Перин, Файле, може да заплати с живота си, а на самия Перин — да му се наложи да обрече на гибел душата си, за да я спаси.
Междувременно разбунтувалите се Айез Седай под водачеството на своята млада Амирлин Егвийн ал-Вийр се озовават пред армия, изпратена да ги спре пред Бялата кула. Но Егвийн е решена да свали узурпаторката Елайда и отново да обедини Айез Седай. Тя все още не рабира цената, която останалите — и тя самата — ще трябва да заплатят.
Младата жена пристъпи още по-близо и я изгледа с очи като сини пламъци.
— Каза ти се името ми. Това е всичко, което трябва да знаеш. — Младата жена знаеше, че говори с една от Избраните, и въпреки това тонът й остана леден. Предвид мощта й, не беше най-обикновена Приятелка на Мрака. Освен ако не беше безумна. — Забелязала ли си какво става с времето, Грендал?
Грендал изведнъж осъзна, че Могедиен е оставила само момичето да говори. И че е някак разколебана и изпълнена с безсилие.
— Предполагам, че не си дошла, за да ми съобщиш за смъртта на Самаил, Могедиен — каза Грендал рязко. — Или за да си говорим за времето. Знаеш, че рядко излизам навън. — При тази липса на ред, природата се държеше необуздано. В тази стая дори прозорци нямаше, както и в повечето, които обитаваше. — Какво искаш? — Тъмнокосата жена запристъпва странично покрай стената; сиянието на Единствената сила все още я обгръщаше. Грендал леко се отмести, за да държи и двете в полезрението си.
— Грешиш, Грендал. — Пълните устни на Циндейн се извиха в ледена усмивка, — От двете водачката съм аз. Заради последните й грешки, Моридин не гледа с добро око на Могедиен. — Могедиен стрелна среброкосата нисичка жена с навъсен поглед, по-красноречив от всяко изречено потвърждение. Изведнъж големите очи на Циндейн се разшириха още повече, тя изохка и потръпна.
Погледът на Могедиен стана злобен.
— Водиш засега — изръмжа тя. — Мястото ти в очите му не е много по-добро от моето. — След което и тя се сепна и потрепера, прехапвайки устни.
Какво й разиграваха? Чистата омраза между двете изглеждаше искрена. Така или иначе, скоро щеше да види дали ще им хареса нейната игра. Грендал несъзнателно потри длани, отри ангреала на пръста си и пристъпи до един стол, без да сваля очи от двете. Сладостта на изливащия се в нея сайдар й носеше утеха. Не че имаше нужда от утешение, но тук ставаше нещо странно. Високият стол, пищно гравиран и позлатен, приличаше на трон, макар да не се отличаваше по нищо от останалите столове в стаята. Подобни неща въздействаха дори на най-изкусните, на равнища, които никога не можеха да осъзнаят.
Тя приседна, облегна се назад с кръстосани крака, с едното стъпало подритващо небрежно — самата картинка на безгрижно спокойствие — и заговори с отегчен глас.
— Щом ти си водачката, дете, кажи ми, когато този човек, наричащ себе си „Смърт“ е в кожата си, кой е той? Какво е?
— Моридин е Не-блис. — Спокоен, студен и нагъл глас. — Великият властелин е решил, че е време и ти да започнеш да служиш на Не-блис.
Грендал рязко се изправи.
— Това е нелепо! — Не можа да прикрие гнева в гласа си. — Човек, за когото дори не съм чувала, е посочен за регент на Великия властелин на Земята? — Нищо против нямаше, когато другите се опитваха да я разиграват — винаги намираше начин да обърне собствените им замисли срещу тях самите, — но Могедиен, изглежда, я взимаше за малоумна! Не се съмняваше, че Могедиен насочва това безочливо момиче. — Служа на Великия властелин и на себе си, на никой друг! Мисля, че е време двете да си ходите, веднага, и да разигравате игричката си някъде другаде. Пред Демандред сигурно ще може да мине. Или пред Семирага. И внимавайте как ще прелеете на тръгване. Заложила съм няколко завърнати паяжини, не вярвам да ви хареса, ако задействате някоя от тях.
Това си беше лъжа, макар и съвсем правдоподобна, затова тя се слиса, когато Могедиен изведнъж преля и всички лампи в стаята угаснаха. Грендал моментално се хвърли встрани от стола, за да не е там, където я бяха видели за последно, и също преля в движение, заплитайки паяжина от светлина, увиснала от другата страна, чисто бяла сфера, която хвърли зловещи сенки из стаята. И ясно показа двете. Без колебание тя отново преля, извличайки всичката възможна сила през малкия пръстен. Нямаше нужда от всичко това, дори от повечето, но искаше да използва всяко свое предимство. Ще я нападат, така ли? Мрежата на Принуда се стегна над двете преди да са успели дори да помръднат.
Затегнала бе мрежите силно, само заради яда си, почти толкова силно, че да ги наранят, и жените останаха неподвижни и я зяпнаха с благоговение, просмукани от възхита и любов. Тя щеше да ги командва сега. Ако им кажеше да си прережат гърлата, щяха да го направят. Грендал изведнъж забеляза, че Могедиен вече не прегръща Извора. Толкова много Принуда, изглежда, я беше стреснала и го беше изтървала. Слугите при вратата, естествено, не мръднаха.