Пътят на кинжала
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #8
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пътят на кинжала». Краткое содержание книги:
В Иллиан Ранд се заклева да изтласка воините на Сеанчан обратно в океана, макар че сред Аша’ман се появяват признаци на лудост.
В Геалдан Перин се озовава лице в лице с интригите на Белите плащове, на сеанчанските нашественици, на пръснатите из страната Шайдо Айил и на самия Пророк. Любимата жена на Перин, Файле, може да заплати с живота си, а на самия Перин — да му се наложи да обрече на гибел душата си, за да я спаси.
Междувременно разбунтувалите се Айез Седай под водачеството на своята млада Амирлин Егвийн ал-Вийр се озовават пред армия, изпратена да ги спре пред Бялата кула. Но Егвийн е решена да свали узурпаторката Елайда и отново да обедини Айез Седай. Тя все още не рабира цената, която останалите — и тя самата — ще трябва да заплатят.
Ръката на Грендал се пресегна към единствения пръстен на масата, който не беше с герб — най-обикновена златна халка, толкова малка, че ставаше само на кутрето й. Приятна изненада се беше оказало, че сред вещите на Самаил се намери и ангреал, настроени за жени. Добре че беше имала време изобщо да намери нещо полезно преди ал-Тор и онези палета, наричащи се Аша’ман, да започнат да влизат и излизат от покоите на Самаил в сградата на Великата зала на Съвета. И бяха прибрали всичко, което тя не беше отнесла. Опасни палета, всички, и особено ал-Тор. А тя не искаше да рискува някой да прокара чертата от Самаил към нея. Да, трябваше да пришпори плановете си по-бързо и да се разграничи от провала на Самаил.
Изведнъж в другия край на стаята се появи вертикална сребрист резка, ярка на фона на тъмните гоблени, висящи между позлатените огледала, и високо проехтя кристален звън. Веждите й се вдигнаха изненадано. Някой, изглежда, още помнеше изисканите порядки на един по-цивилизован Век. Изправена, тя напъха със сила простата златна халка до рубинения пръстен на кутрето си и прегърна сайдар през нея, след което заплете паяжината, която щеше да изкънти ответния ек на онзи, който искаше да си отвори Праг. Ангреалът не й предложи много, но всеки, който си мислеше, че знае истинската й мощ, можеше да се изненада неприятно.
Прагът се разтвори и през него предпазливо пристъпиха две жени, облечени в почти еднакви червено-черни копринени рокли. Могедиен поне запристъпва внимателно, тъмните й очи зашариха, оглеждайки се за клопки, и дланите й загладиха широките й поли; след миг Прагът примигна и се стопи, но тя не пусна сайдар. Разумна бдителност, въпреки че Могедиен винаги прекаляваше с това. Грендал също не пусна Извора. Спътничката на Могедиен, ниска млада жена с дълга сребриста коса и живи сини очи, се оглеждаше хладно и само веднъж насочи погледа си към Грендал. Държеше се така, сякаш е принудена да изтърпи компанията на обикновени дворцови слуги и е решила да не обръща внимание на присъствието им. Глупаво момиче, решило да подражава на Паяка. Червеното и черното не подхождаха на косата и очите й, а и можеше да се възползва по-добре от толкова впечатляващата си гръд.
— Това е Циндейн, Грендал — каза Могедиен. — Ние… работим заедно. — Не се усмихна, щом спомена името на високомерната млада жена, но на Грендал й стана весело. Хубаво име заедно повече от хубаво момиче, но какъв ли каприз на съдбата беше накарал една майка в днешно време да даде на дъщеря си име, означаващо „Последен шанс“? Лицето на Циндейн си остана хладно и гладко, но очите й пламнаха. Красива кукличка, издялана от лед, със скрити вътре огньове. Изглежда знаеше значението и то не й харесваше.
— Какво те води тук с приятелката ти, Могедиен? — запита Грендал. Паяка беше последната, която бе очаквала да излезе от сенките. — Не се бой да говориш пред слугите ми. — Даде знак и двамата до вратата се смъкнаха на колене и опряха лица в пода. Нямаше чак да умрат под височайшата й заповед, но почти.
— Какво интересно можеш да намираш в тях, след като унищожаваш всичко, което може да е интересно? — попита я Циндейн и я изгледа надменно. Изправила се беше, борейки се за последното косъмче от дребния си ръст. — Знаеш ли, че Самаил е мъртъв?
Грендал запази лицето си гладко — но с известно усилие. Предположила беше, че това момиче е някоя Приятелка на Мрака, взета от Могедиен да й върши черната работа, сигурно никоя благородничка, въобразяваща си, че титлата й има някакво значение, но сега, когато се озова по-близо… Момичето бе по-могъщо в Единствената сила дори от нея! Дори в собствения й Век това беше необичайно сред мъжете и съвсем рядко сред жените. Още в същия миг, инстинктивно, промени решението си да отрича за каквато и да е връзка със Самаил.
— Подозирах — отвърна тя и се усмихна фалшиво на Могедиен над главата на младата жена. Колко ли знаеше? Откъде Паяка беше намерила момиче толкова по-силно от нея и защо го беше взела със себе си? Могедиен винаги беше проявявала ревност към всеки по-силен. И към всеки, който я превъзхожда в каквото и да било друго. — Той ме навестяваше напоследък, молеше ме за помощ в налудничавите си планове. Никога не му отказвах направо — знаеш що за човек е Самаил, опасно е да му отказваш. Идваше редовно през няколко дни, а когато престана, реших, че му се е случило нещо ужасно. Кое е това момиче, Могедиен? Забележителна находка.