Пътят на кинжала
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #8
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пътят на кинжала». Краткое содержание книги:
В Иллиан Ранд се заклева да изтласка воините на Сеанчан обратно в океана, макар че сред Аша’ман се появяват признаци на лудост.
В Геалдан Перин се озовава лице в лице с интригите на Белите плащове, на сеанчанските нашественици, на пръснатите из страната Шайдо Айил и на самия Пророк. Любимата жена на Перин, Файле, може да заплати с живота си, а на самия Перин — да му се наложи да обрече на гибел душата си, за да я спаси.
Междувременно разбунтувалите се Айез Седай под водачеството на своята млада Амирлин Егвийн ал-Вийр се озовават пред армия, изпратена да ги спре пред Бялата кула. Но Егвийн е решена да свали узурпаторката Елайда и отново да обедини Айез Седай. Тя все още не рабира цената, която останалите — и тя самата — ще трябва да заплатят.
Галина стисна челюсти, за да не им обясни снеговалежите, слисана от това, че инстинктът я тласна да угоди. Слисана и от леката тръпка на удоволствие от това, което й даваше премълчаването на информация. „Аз съм най-върховната от Червената Аджа!“ — напомни си тя, — Седя във Върховния съвет на Черната Аджа!" Прозвучаха й като лъжа. Не беше честно!
— Ако сме приключили тук — каза Севанна, — ще отведа гай-шайн в големия покрив и ще се погрижа да облече бялото. Вие можете да останете и да гледаме снега, ако искате. — Тонът й беше толкова мек, като масло, че никой не би допуснал, че само допреди малко беше като острие на кинжал. Тя заметна шала си над лактите и оправи герданите на гърдите си; нищо повече на света не я засягаше.
— Аз ще се погрижа за гай-шайн — каза й Терава също така любезно. — Тъй като ти говориш като вожд на клана, чака те дълъг ден и почти цяла нощ, щом ще тръгваме утре. — За миг очите на Севанна блеснаха отново, но Терава само щракна с пръсти и даде рязко знак на Галина, преди да се обърне да тръгне. — Тръгвай с мен — подкани я тя. — И престани да ми се цупиш.
Свела глава, Галина с мъка се изправи и заситни след Терава и останалите жени, можещи да преливат. Да се цупи? Можеше да се мръщи, но никога не се цупеше! Мислите й задращиха като плъхове в клетка, без да могат да намерят някаква надежда за измъкване. Трябваше да има някакъв изход! Една мисъл изплува над повърхността на целия този въртоп й я накара да заплаче отново. Дали робите на гай-шайн бяха по-меки от тази дращеща вълна, която бе принудена да носи досега? Трябваше да има някакъв изход! Огледа се в паника през рамо и видя Севанна — все още стоеше под дървото и гледаше вбесена подир тях. Отгоре облаците се вихреха и сипещият се сняг се стапяше като надеждите на Галина.
Глава 12
Нови съюзи
Грендал съжаляваше, че сред вещите, които беше пренесла от Иллиан след смъртта на Самаил, не се намери дори един най-обикновен копир. Този Век в много отношения се бе оказал ужасен, примитивен и лишен от всякакви удобства. Макар да я устройваше в някои отношения. В голямата бамбукова клетка в другия край на помещението стотина ярко оперени птички чуруликаха мелодично, почти толкова красиви в многоцветното си пърхане, колкото двамата й любимци в прозрачните роби, които чакаха кротко от двете страни на вратата с приковани в нея очи, жадуващи да й доставят удоволствие. Маслените светилници, макар да не хвърляха толкова светлина, колкото светлинните глобуси, усилени от големите стенни огледала по стените, създаваха някаква варварска пищност под люспестата като тяло на риба позлата на тавана. Щеше да е хубаво да можеше само да изрече думите, но всъщност нахвърлянето им върху хартия със собствената й ръка й предлагаше удоволствие, съпоставимо с онова, което изпитваше, когато седнеше да порисува. Писмото на този Век бе съвсем просто и да се научи да имитира нечий почерк се бе оказало също толкова елементарно.
Тя се подписа със замах — не със собственото си име, разбира се — и посипа с пясък дебелия лист, после го сгъна и го подпечата с един от пръстените с гербове, красиво подредени върху писалищната й маса. Ръката и мечът на Арад Доман се впечатаха в разкривения кръг синкавозелен восък.
— Отнеси това на лорд Итуралд колкото може по-бързо — каза тя — и му предай само каквото ти казах.
— Толкова бързи, колкото конете могат да ме отведат, милейди. — Назран се поклони, след като взе писмото, и погали с пръст тънките си черни мустачки, извити над победоносната усмивка. С квадратно лице, мургав и в добре скроено синьо палто, той беше чаровен. Но не съвсем достатъчно чаровен. — Получил съм това от лейди Туаа, която е починала от раните си, след като ми е казала, че е куриерка на Алсалам и е била нападната от един Сив.
— Погрижи се да има човешка кръв по него — напомни му тя. Съмняваше се, че някой в днешни времена може да отличи човешка кръв от друга някаква, но се беше натъквала вече на твърде много неприятни изненади, за да рискува ненужно. — Достатъчно, за да изглежда достоверно. Не е нужно да разваляш написаното.
Черните му очи се плъзнаха топли по нея, докато се покланяше отново, а после той се изправи и забърза към вратата — ботушите му затропаха по бледожълтия мраморен под. Не забеляза слугите, приковали предани погледи в нея, или поне се престори, че не ги вижда, макар да беше някога приятел на младия мъж. Съвсем малка щипка Принуда беше направила Назран също толкова ревностен да й се подчинява колкото тях и при това да е сигурен, че би могъл отново да вкуси от чаровете й. Тя се изсмя тихо. Е, той вярваше, че ги е вкусвал; още малко по-хубавичък да беше, и щеше да ги вкуси наистина. Разбира се, тогава щеше да е безполезен за каквото и да било друго. Сега щеше да язди конете си до смърт, за да се добере час по-скоро до Итуралд, и ако това послание, съставено уж от близката братовчедка на Алсалам и уж изпратено от самия крал, със Сиви, опитали се да го спрат, не удовлетвореше заповедта на Великия властелин да се увеличи хаосът, значи нищо друго не можеше да я удовлетвори повече, освен може би само белфир. А щеше да помогне и на собствените й цели също толкова добре. На собствените й цели.