Пътят на кинжала
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #8
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пътят на кинжала». Краткое содержание книги:
В Иллиан Ранд се заклева да изтласка воините на Сеанчан обратно в океана, макар че сред Аша’ман се появяват признаци на лудост.
В Геалдан Перин се озовава лице в лице с интригите на Белите плащове, на сеанчанските нашественици, на пръснатите из страната Шайдо Айил и на самия Пророк. Любимата жена на Перин, Файле, може да заплати с живота си, а на самия Перин — да му се наложи да обрече на гибел душата си, за да я спаси.
Междувременно разбунтувалите се Айез Седай под водачеството на своята млада Амирлин Егвийн ал-Вийр се озовават пред армия, изпратена да ги спре пред Бялата кула. Но Егвийн е решена да свали узурпаторката Елайда и отново да обедини Айез Седай. Тя все още не рабира цената, която останалите — и тя самата — ще трябва да заплатят.
След като слугите с пелерините и подносите се оттеглиха с поклони и реверанси, Кацуан най-сетне се обърна към трите Сестри при колоните. Всички гледаха нея, без да обръщат внимание на Кумира и Дайгиан. Коргайд се отдръпна, за да не притеснява Айез Седай с присъствието си.
— Не очаквах, че ще ви заваря да се разхождате така свободно — каза Кацуан. — Мислех, че айилките стягат здраво чирачките си.
Фелдрин почти не реагира, само килна леко глава и цветните мъниста по плитчиците й леко издрънчаха, но Мерана се изчерви. Събитията бяха потресли Мерана толкова дълбоко, че Кацуан не беше сигурна, че някога ще може да се съвземе напълно. Бера естествено беше почти невъзмутима.
— На повечето ни дадоха свободен ден заради дъжда — отвърна спокойно Бера. Яка жена, облечена в проста вълна — фино тъкана и с добра кройка, но без никаква украса — човек можеше да си помисли, че ще е по̀ на място в някоя ферма, отколкото в кралски палат. Можеше, ако е глупак — Бера беше жена с остър ум и силна воля и Кацуан не допускаше, че може да повтори една и съща грешка. Като повечето Сестри, и тя не беше преживяла леко срещата си с Кацуан Мелайндрин, от плът и кръв, но не се беше оставила да я овладее сляпото благоговение. След като си пое дъх съвсем леко, тя продължи: — Не мога да разбера защо продължаваш да се връщаш тук, Кацуан. Явно искаш нещо от нас, но докато не ни кажеш какво е, не бихме могли да ти помогнем. Знаем какво направи за Преродения Дракон — малко се запъна на титлата; те, изглежда, все още не бяха съвсем сигурни как да наричат момчето — но е очевидно, че си дошла в Кайриен заради него и докато не ни кажеш защо и какво възнамеряваш, трябва да разбереш, че не можеш да разчиташ на никаква помощ от нас. — Фелдрин, друга Зелена, се сепна от дръзкия тон на Бера, но закима в съгласие още преди Бера да свърши.
— Трябва да разбереш и следното — добави Мерана, възвърнала външното си спокойствие. — Ако решим, че трябва да ти се противопоставим, ще го направим. — Лицето на Бера не се измени, но Фелдрин леко присви устни. Тя навярно не беше съгласна е тях, или просто не искаше да разкриват толкова много.
Кацуан ги удостои с тънка усмивка. Да им каже защо и за какво? Ако те решат? До този момент бяха успели само да се натикат сами в дисагите на младия ал-Тор, с вързани ръце и крака, дори и Бера. Недостатъчна препоръка да ги оставиш да решават сами дори какво да облекат за през деня!
— Не съм дошла да се срещам с вас — каза тя. — Макар че, предполагам, на Кумира и Дайгиан ще им е приятно да ви погостуват, след като имате свободен ден. Ще ме извините.
Тя даде знак на Коргайд да я поведе и я последва през входния коридор. Озърна се през рамо само веднъж. Бера и останалите вече бяха подбрали Кумира и Дайгиан и ги отвеждаха, но едва ли като очаквани радушно гости. По-скоро като подкарани на паша гъски. Кацуан се усмихна. Повечето Сестри приемаха Дайгиан не много по-добре от една дивачка и се държаха с нея почти като със слугиня. В тази компания Кумира едва ли стоеше много по-високо. И най-подозрителните нямаше и да допуснат, че са дошли тук да се опитват да убедят някого в нещо. Така че Дайгиан щеше да си сипе чай и да си седи кротко и мълчаливо, докато не я попитат нещо, и да прониква с великолепно работещия си ум във всичко, което чуе. Кумира щеше да остави всяка освен Дайгиан да говори преди нея… и щеше да запомни и подреди на място всяка казана дума, всеки жест и гримаса. Бера и останалите щяха да спазят клетвата си към момчето, разбира се — това не подлежеше на обсъждане, — но колко усърдно, беше друг въпрос. Дори Мерана едва ли беше склонна да отиде по-далече от голото подчинение. Това беше достатъчно лошо, но все пак оставяше достатъчно място за маневриране.
Облечени в тъмни ливреи слуги, забързани по работите си по широките коридори, притичваха встрани от пътя на Кацуан и Коргайд и двете напредваха през вихрушка от дълбоки поклони и реверанси, над кошници, подноси и наръчи с кърпи. Ако се съдеше по начина, по който поглеждаха Коргайд, Кацуан подозираше, че почитта им е адресирана не по-малко към Пазителката на ключовете, отколкото към една Айез Седай. Мяркаха се и айилци, огромни мъже, като студенооки лъвове, и жени като студенооки леопарди. Погледите на някои от тях я проследяваха достатъчно ледено, за да докарат снега, в който заплашваше да премине дъждът навън, но други айилци й се покланяха мрачно, а тук-там жените със свирепи очи стигаха чак дотам, че да й се усмихнат. Тя никога не беше твърдяла, че заслугата за спасяването на техния Кар-а-карн е нейна, но приказките, предавани от уста на уста, изкривяваха нещата и убеждението, че е така, й осигуряваше повече уважение, отколкото към която и да е друга Сестра, и със сигурност повече свобода на движение из палата. Тя се зачуди какво ли щяха да изпитват, ако знаеха, че ако това момченце й паднеше в ръцете точно в този момент, трудно щеше да се въздържи да не му изприщи кожата, ако й половината от това, което чуваха ушите й, излезеше вярно. Жалко, че не беше отраснал във Фармадинг. Но пък ако беше, то това само по себе си можеше да доведе до катастрофа.