Пътят на кинжала
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #8
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пътят на кинжала». Краткое содержание книги:
В Иллиан Ранд се заклева да изтласка воините на Сеанчан обратно в океана, макар че сред Аша’ман се появяват признаци на лудост.
В Геалдан Перин се озовава лице в лице с интригите на Белите плащове, на сеанчанските нашественици, на пръснатите из страната Шайдо Айил и на самия Пророк. Любимата жена на Перин, Файле, може да заплати с живота си, а на самия Перин — да му се наложи да обрече на гибел душата си, за да я спаси.
Междувременно разбунтувалите се Айез Седай под водачеството на своята млада Амирлин Егвийн ал-Вийр се озовават пред армия, изпратена да ги спре пред Бялата кула. Но Егвийн е решена да свали узурпаторката Елайда и отново да обедини Айез Седай. Тя все още не рабира цената, която останалите — и тя самата — ще трябва да заплатят.
— З-за-м-м-ислях, с-с-рещу всички вас! М-м-оля ви, н-н-на-кажете ме за т-т-то-в-в-а! — Наистина ли щяха да я убият сега? След всичко това, щеше ли да умре, тук и сега?
— Изглежда, че този връзвач наистина прави това, което твърдеше приятелчето ти, Севанна. — Терава измъкна пръчката от хлабавите ръце на Галина и я затъкна зад колана си, след което се изправи. — Изглежда също така, че в края на краищата ти ще носиш бяло, Галина Касбан. — Странно защо, при тези думи тя се усмихна доволно. — Ще се държиш покорно, както се полага на всеки гай-шайн. Ако едно дете ти каже да подскачаш, ще подскачаш, освен ако някоя от нас не ти каже друго. И няма да докосваш сайдар, нито да преливаш, освен ако някоя от нас не ти каже. Освободи й щита, Белинде.
Щитът изчезна и Галина остана коленичила на място, с празен поглед. Изворът засия съвсем на границите на взора й, мамещ. А на нея по-лесно щяха да й изникнат криле, отколкото да може да се пресегне към него.
Севанна придърпа ядно шала си, гривните й издрънчаха.
— Твърде много си позволяваш, Терава. Това е мое! Дай ми го веднага! — Тя протегна ръка, но Терава само сгъна ръце под гърдите си.
— Мъдрите заседаваха — каза на Севанна жената със суровия поглед. — Стигнахме до някои решения. — Жените, които бяха дошли с нея, се струпаха около нея отново, всички се вгледаха навъсено в Севанна и Белинде побърза да се присъедини към тях.
— Без мен? — кресна Севанна. — Нима сте посмели да вземете каквото и да е решение без мен? — Тонът й запази силата си, но очите й пробягаха към пръчката на колана на Терава и на Галина й се стори, че в него има някаква нотка на несигурност. В друг момент щеше да се зарадва, че го вижда.
— До едно от решенията трябваше да се стигне без теб — отвърна й Тион с равен глас.
— Както ти самата често изтъкваш, ти говориш като вожд на клан — добави Емерис и големите й сиви очи светнаха насмешливо. — Понякога Мъдрите трябва да си говорят, без да ги слуша вождът на клана. Или някой, който говори от негово име.
— Решихме — заяви Терава, — че точно така, както един вожд на клан се нуждае от Мъдра, която да го съветва, така и ти трябва да бъдеш съветвана от Мъдра. Аз ще те съветвам.
Севанна придърпа шала си. Изражението й беше неразгадаемо. Как го постигаше? Можеха да я премажат като яйце под удара на чук.
— И какъв съвет ми даваш, Терава? — каза тя най-сетне с леден глас.
— Настоятелният ми съвет е да потеглим без никакво забавяне — отвърна Терава също толкова хладно като Севанна. — Тези сеанчанци са твърде близо и твърде много. Трябва да се придвижим на север, към Мъгливите планини, и да установим там твърдина. Оттам ще можем да изпращаме групи, които да търсят другите септи. Може да мине дълго време, докато обединим отново Шайдо, Севанна. Твоят влагоземски приятел може да ни е пръснал по деветте краища на света. Докато не направим това, оставаме уязвими.
— Ще тръгнем още утре. — Ако Галина не познаваше Севанна, щеше да си помисли, че е раздразнена и ядосана. Зелените й очи блеснаха. — Но на изток. Това също е далече от сеанчанците, а земите на изток са съсипани от смутове, узрели са за плячка.
Последва дълго мълчание, след което Терава кимна.
— На изток. — Произнесе го меко, като коприна, изпъната над наточена стомана. — Но не забравяй, че някои вождове на кланове са съжалявали горчиво, че са отхвърляли твърде често съветите на Мъдрите. — Заплахата на лицето й беше също толкова явна, колкото и в гласа й, и въпреки това Севанна се засмя!
— Ти не забравяй, Терава! И помнете всички! Ако аз бъда хвърлена на лешоядите, и вас ви чака същото! Погрижила съм се за това!
Другите жени се спогледаха с тревога, всички без Терава, а Модара и Норлеа се намръщиха.
Галина се зачуди какво ли може да означават тези заплахи. Нищожна мисъл, проправила си нажежена пътека през горчивината и самосъжалението. Всичко, което можеше да използва срещу тези жени, щеше да е добре дошло. Стига да посмееше да го използва. Горчива мисъл.
Изведнъж тя осъзна, че небето е помръкнало. Купести облаци се трупаха откъм север, прорязани със сиви и черни жилки, скриващи слънцето. А под облаците се сипеха едри снежинки и се завихряха във въздуха. Не стигаха до земята — малко от тях стигаха дори до короните на дърветата, — но Галина зяпна. Сняг! Нима по някаква причина светът се беше изплъзнал от хватката на Великия властелин?
Мъдрите също се втренчиха към небето с отворени уста, сякаш никога не бяха виждали облаци, камо ли сняг.
— Какво е това, Галина Касбан? — настоя Терава. — Кажи ни веднага! — Не откъсна очи от небето, докато Галина не отвърна бавно, че е сняг, и когато го каза, тя се разсмя. — Винаги съм смятала, че мъжете, които съкрушиха Ламан Дървоубиеца, излъгаха за снега. Та това и на една мишка не може да навреди!