Кралицата на ангелите
- Автор: Бир Грег
- Серия: Кралицата на ангелите #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Евтимова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралицата на ангелите». Краткое содержание книги:
„Кралицата на ангелите“ е не само приковаваща вниманието история, но и задълбочено изследване на човешкия ум. В този чудесен роман Грег Беър ни отвежда в един странен свят от бъдещето, където пробивите в нанотехнологията са променили облика на Земята. Но в същото време авторът се стреми да разбие утвърдените представи за съвършенство, дълг и наказание, като по този начин ни води из лабиринтите на човешката душа.
— В момента създаваме телепатична връзка помежду ви — каза Марджъри. Гласът й звучеше далечен и неясен. — Уведомете ни, когато искате да излезете.
Отсега нататък Мартин и Карол нямаше да могат да говорят на глас, докато тестът не приключи.
— Карол?
Видение на нещо огромно над него, като падащ астероид. Още една личност: Карол.
— Тук съм с теб.
Тя се появи до него на пътя, с неясни очертания, просто призрак на тази сцена. Само при затворена верига те щяха да могат да се виждат ясно, но дори и тогава нямаше да виждат истинските си образи.
— Това изглежда достатъчно убедително — каза Мартин. — Мисля, че можем да използваме този път като канал за вход.
— Добре дошъл вкъщи — рече Карол.
Мартин отвори очи. Образите на магистралата и театъра се сблъскаха за момент и след това Страната изчезна като сън. Албигони стоеше в галерията с ръце в джобовете. Ласкал беше седнал зад работодателя си, краката му се виждаха на перилата.
— Добре — каза Мартин. — Включете се към тази траектория и канал. Можете и да ни приспите, докато фиксирате точките и привършите с превключването.
Марджъри се наведе над него, примигна и погледна към свръзката.
— Всичко е наред — кимна тя. Ървин стоеше до дивана на Карол.
— Колко време има, докато влезем в Страната? — попита Карол.
— Три часа, докато фиксираме честотите — отвърна Марджъри. — Сега е 11:35.
— Ще бъде дълга нощ — каза Мартин. — Събудете ни в девет. Ще имате достатъчно време, за да подготвите Дейвид и Карл за подкрепление. Всички поспете добре. Искаме бодри и свежи хора.
Той отново погледна към галерията. Албигони беше спуснал ръцете си покрай бедрата.
— Дайте указания на господин Албигони. Кажете му, че вероятно ще сме свършили до утре на обяд.
— Ще го направим — кимна Марджъри.
— Ще те видя в сънищата си — прошепна Карол.
Марджъри нагласи индуктора. Мартин затвори.
1100–11100–11111111111
54
Ричард Фетъл не помнеше да се е чувствал толкова нещастен през целия си досегашен живот. Не и след смъртта на съпругата и дъщеря си, не и през дългите години на възстановяване и започване на нов живот. Войната вътре в него му причиняваше по-голяма болка, отколкото беше изпитвал досега. Това дълбоко терзание го объркваше.
Ако просто убиеше жената, която лежеше до него и навлезеше в следващата фаза от живота си, може би всичко щеше да се оправи. Беше истинско усилие да държи ръката си до себе си. Вероятно тя щеше да почувства вътрешната му борба, усещайки леките вибрации на леглото, когато мърдаше назад и напред, мускулите му влизаха в конфликт един с друг. Но тя спеше.
Надин винаги беше проявявала невероятната способност да пренебрегва реалността или да вижда само онова, което искаше да види. Тя си беше играла на терапия с него. Заслужаваше да си понесе последствията. Със сигурност примерът на Емануел Голдсмит, който беше привлякъл толкова голямо внимание, ясно указваше и неговия път. Ричард не го беше грижа да разреши загадката на Голдсмит. Той изобщо не искаше да мисли или да се чуди. Претърколи се отново в леглото, за да наблюдава позата, в която спеше Надин. Преди час се беше опитала да го накара да прави любов с нея като му каза, че това ще успокои напрежението му. Изглежда намираше страданието му за привлекателно, то възбуждаше у нея някакъв перверзен майчински инстинкт. Ричард болезнено си беше прокарал път вън от този капан. Сега я гледаше топла и тиха и виждаше само плът, която се нуждае от успокоение.
„Болен. Сега наистина имам нужда от терапия, не нейната, а професионална. Над ръба. Отвъд отвъдното. Да напиша поема за плътта й, преминаваща от спящо състояние в спокойно шаване под пръстите ми. След като прочетат поемата, Селекторите ще ме подложат на адски мъчения, по-лоши от това, което преживявам сега? Не изглежда възможно. Терапевтите. Примамват ме, сондират съзнанието ми, преглеждат отново душата ми, откриват това тук. Какво е това? Не го докосвайте; отрова е, вирус в ума, който може да ни зарази всичките, трябва да го е прихванал от Голдсмит. Един последен шанс, изгорете ума и тялото, докато остане само пепел, пресейте пепелта и я съберете отново, за да направите един нов човек. Нов Човек. Изпратете го по света със сияещо лице, подготвен да се държи като момче скаут, почтен, подходящ за обществото, може би дори ще си потърси работа като отиде в някоя агенция; и всичко, което трябва да направи е да докосне гладкия й топъл врат и да почувства дишането и пулса на кръвта й там.“