Не ме забравяй
- Автор: Мелтън Марлис
- Серия: navy seal #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иванка Савова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Не ме забравяй». Краткое содержание книги:
След като Гейб официално e обявен за мъртъв, жена му Хелън решава да продължи напред. Омъжила се твърде рано, тя най-после e стъпила здраво на собствените си крака и се гордее с това. Ho точно когато смята, че e поела по правилния път, пристига стъписваща новина. Гейб e жив и се връща у дома. Дистанцираният, потаен съпруг вече го няма. Сега той e мъж, в когото Хелън лесно би могла да се влюби отново…
Пистолетен изстрел раздра въздуха и Гейб трепна, очаквайки да усети изгаряща болка. За негова изненада врагът залитна и се хвана за корема. Падна на коляно. Боже, някой го е застрелял, осъзна Гейб.
Но онзи още не бе умрял. Пръстът му конвулсивно натисна спусъка и противотанковата пушка оглушително гръмна. Гейб се хвърли на земята да се прикрие, докато снарядът полетя над главата му. Очакваше палубата да се изкоруби под него, очакваше да бъде погълнат от огнен гейзер, но вместо това ПК просто подскочи и се раздруса. Вода плисна на палубата и това му подсказа, че противотанковият снаряд е експлодирал под водата.
Премалял от облекчение, Гейб с мъка се надигна. Убиецът беше ранен, но все още представляваше заплаха — е усилие се изправи на крака, като се мъчеше да насочи АТ–4, която все още бе на рамото му. Гейб не го изчака да стреля отново. Хвърли се с вик върху него, като стреляше в движение. Три куршума продупчиха гърдите на онзи и той най-накрая рухна, а оръжието шумно издрънча, удряйки се в стоманената палуба.
Гейб се приближи до мъртвия разбойник и косо погледна вляво, любопитен да разбере кой бе стрелял пръв. Онова, което видя, го накара да замръзне на място.
Там, на борда на патрулна лодка на военната полиция, подскачаща върху вълните до борда на ПК, стоеше Хелън. Стоеше неподвижно като статуя и все още стискаше пистолета с две ръце.
Неговата жена беше застреляла обезумелия престъпник. Тя бе попречила „Нортийстър“ да се превърне в огнено кълбо и в края на краищата бе спасила живота на всяка жива душа на борда.
Краката на Гейб се подгънаха от слабост. Той стигна залитайки до парапета и впери слисан поглед в тройката долу.
— Какво правите всички вие тук, дявол да ви вземе! — изрева той, с ужас представяйки си какво им се беше разминало на косъм.
Хелън затъкна оръжието в колана на панталоните си и му се усмихна.
— Здравей, скъпи — извика тя. — Помислихме си, че може да имаш нужда от помощ.
Всемогъщи боже! Ужасът отстъпи място на облекчението. Краката на Гейб напълно отказаха, затова той се обърна и бързо седна, опрял гръб на парапета.
— Скъпи? — извика Хелън. — Добре ли си?
Гласът й звучеше така разтревожено, че той си наложи да се изправи отново, макар че краката му застрашително се подгъваха.
— Стой там — каза той и й посочи с пръст къде точно е това „там“. — Себастиан! — изрева Гейб, призовавайки помощник-командира от бака.
Себастиан притича бързо и озадачено погледна зад борда.
— Да, сър? — щом видя Лийла и другите две жени, той зяпна и загорялото му лице побеля.
— Струва ми се, че тя те обича — каза Гейб, като се прехвърляше през парапета.
Все още отмалял от изпитаното облекчение, той се спусна по въжената стълба, като прескочи последните няколко стъпала. С два скока измина разстоянието между себе си и семейството си и сграбчи Хелън и Малъри в задушаваща прегръдка. Желанието да смъмри жена си се бореше със съзнанието, че той и всички останали на борда на ПК дължаха живота си на нея.
Разкъсван от противоречиви желания, той направи единственото друго нещо, за което можа да се сети. Впи устни в нейните, влагайки в тази целувка цялото си отчаяние и цялата си любов, които бушуваха в гърдите му.
Сякаш по взаимно съгласие, сирените на трите патрулни лодки изведнъж замлъкнаха. Някой от борда на ПК одобрително свирна. Гейб вдигна глава и удивено погледна Хелън.
— Ти току-що ми спаси живота, жено — възкликна той. — Моя и на всички други на борда на кораба, дявол да го вземе! Повече никога да не си посмяла да ме следваш в опасни ситуации!
Тя поклати глава извинително.
— Не искаме да те загубим, Гейб.
Той погледна към Малъри, чийто спокоен поглед подсказваше, че са готови да застрелят сто престъпници само за да спасят жалката му кожа.
— Никога няма да ме загубите — изръмжа Гейб и стисна и двете в прегръдките си. После се обърна към Арти, който се навърташе зад гърба му: — Помощник, хайде с твоята лодка да претърсим района, за да намерим моя младши лейтенант. Той скочи от хеликоптера преди няколко минути.
— Дадено, сър.
Авторитетният тон на Гейб накара Арти да се подчини и да извика няколко души от по-големия кораб да се присъединят към тях. Себастиан се спусна ловко по въжената стълба и помогна да откачат въжетата за абордаж. Стараеше се да стои с гръб към Лийла.