Обречен на мълчание
- Автор: Демилль Нельсон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Люба Енчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Обречен на мълчание». Краткое содержание книги:
Сега обаче Бен Тайсън е преследван от медиите, от военната прокуратура и от кошмара, който той се опитва да забрави. Застрашени са семейството, кариерата и чувството му за достойнство.
И само една жена е в състояние да разкрие истината за неговото минало — и да го освободи.
— Искаш ли да видиш още нещо? — каза тя.
— Искам да те видя цялата.
Тя смъкна гащеризона и гащите си надолу до глезените и изрита встрани намачканите си дрехи. Тайсън се загледа в черния мъх на венериния й хълм, който сякаш покриваше по-голяма площ от банския, с който се беше пекла. Тя се приближи до края на леглото.
— Как искаш да го направим?
— Жената отгоре, както пише в нашия учебник. Не бих могъл да раздвижа крака си дори за такива цели.
— Сигурен ли си, че го искаш?
— Сигурен съм. Мислех си за това, докато се давех.
Тя се покатери върху леглото и го възседна.
— Тежа ли ти?
— Добре съм. — Той се протегна и погали гърдите й, после спусна едната си ръка надолу към бедрата й и прокара пръстите си между срамните й устни. — Отдавна не сме го правили, Марси.
— Хубаво е — кимна тя. После обгърна тестисите му с едната си ръка, а с другата разтри втвърдяващия се пенис. — Ако успеем да накараме това чудо да се втвърди колкото коляното ти, ще можем да започнем.
Той се усмихна, усещайки я да се овлажнява върху пръстите си. Марси се наведе към него и го целуна по устните.
— Солени са.
Той поднесе мокрите си пръсти към устата си.
— Много солени.
— Ах, ти, куче такова!
Тайсън усети как ръката й го насочи и той леко проникна в нея. Тя се намести, докато го пое изцяло, после все така опряна на колене, започна ритмично да се движи.
— Бен! О!
Той я погали по гърба и се спусна надолу към бедрата й.
Марси се протегна напред, покри го с тялото си и те се прегърнаха. Тя улови ритъма и Тайсън чу тежкото и дишане в ухото си.
— Господи, Бен — прошепна тя, — толкова ми липсваше члена ти.
— И ти му липсваше.
Почувства, че тя скоро ще свърши — не изведнъж, а с кратки приливи на потръпвания с почивка между всяка поредица от прииждащи вълни, също като морето, помисли си Тайсън, като праисторическия океан, от който всички сме излезли, и чийто солени вълнения все още се надигат в нас под въздействието на луната. Марси рязко си пое дълбоко дъх, след това тялото й за миг се стегна, после се отпусна. Той рязко вдигна таза си нагоре и почувства остра болка в коляното, която се стрелна нагоре и надолу по крака му, но се повдигна отново, докато болката се бореше с удоволствието в сетивата му. Той свърши и почти припадна.
Тайсън дишаше бавно и равномерно. Пръстите му преминаха през цепката между двете полукълба на седалището й и той усети потта, която винаги се събираше там, когато оргазмът й беше силен.
— Добре ли си? — прошепна тя в ухото му.
— Да — кимна той.
— Боли ли те?
— Малко.
Тя внимателно се претърколи настрани и легна до него.
— Бледен си.
— Цялата ми кръв се е устремила на юг. Дай ми малко време.
Марси се измъкна от леглото и отиде в банята.
Върна се с аспирин и тубичка мехлем. Тайсън изпи аспирина, а Марси втри мехлема в крака му. Унасяше се, но осъзна, че тя отново излезе и се върна с легенче и гъба. Изми слабините му, след това изтри солта от тялото му. После легна до него и зави и двамата с чаршафите.
— Шок и твърде дълго време на открито. Имаш нужда от почивка и топлина.
— Събуди ме в четири.
— Добре. — Тя се притисна до него и той заспа в прегръдките й.
Марси изчака, после стана от леглото. Постави радио-часовника на земята, изгаси настолните лампи, сложи си халата и тръгна към вратата. Там тя се обърна назад и погледна към мъжа си, обрамчен в лъча светлина, идващ от антрето. Той никога не спеше по гръб и фактът, че сега лежеше точно така, леко я смущаваше. Загледа се в гърдите му, които се надигаха и спускаха, замисли се над чувствата си към него и се зачуди защо най-добрият мъж, когото познава, трябва да страда и плаща заради миналите грехове на една армия и на една нация. Тя излезе от стаята и тихо затвори вратата.
Тайсън отвори очи и видя, че таванът едва доловимо просветлява. Долавяше крясъка на чайки и сойки и сирените на корабите, ехтящи над залива. Първите лъчи на зората слабо осветиха прозореца му и той можа да различи отсрещните дървета.
— Жив съм — рече си той. — И съм си вкъщи.
ГЛАВА ДВАЙСЕТ И ПЕТА
Бен Тайсън караше на запад по крайбрежния булевард. Сваленият гюрук на триумфа му откриваше достъп до лъчите на следобедното слънце, блеснало в югозападната част на небосклона. Той видя вляво от себе си кулата на Кони Айлънд за скокове с парашут, а зад нея се простираха дълбоките води на синия океан. Следобедът беше чудесен за разходка с кола.