Обречен на мълчание
- Автор: Демилль Нельсон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Люба Енчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Обречен на мълчание». Краткое содержание книги:
Сега обаче Бен Тайсън е преследван от медиите, от военната прокуратура и от кошмара, който той се опитва да забрави. Застрашени са семейството, кариерата и чувството му за достойнство.
И само една жена е в състояние да разкрие истината за неговото минало — и да го освободи.
— В зависимост от резултата. Тайсън изпи почти цялата чаша вода.
— Хубава ли е? — попита Марси с внимателно премерен неутрален глас.
Тайсън бе чувал този подвеждаш, въпрос достатъчно много пъти, за да знае правилния отговор.
— Що се отнася до външността й, можеш да прецениш и сама. Въпреки че определено не е моя тип. Тя е твърде предизвикателна и същевременно се държи прекомерно официално. Типично за човек, току-що придобил някаква власт. — Той скришом погледна Марси иззад ръба на чашата си.
Тя изглежда обмисляше думите му, и дори да й прозвучаха познато, не се издаде с нищо.
— Както и да е, щом става въпрос за делови отношения, прави каквото трябва. Аз също го правя, когато работя. — Тя се усмихна дяволито.
Тайсън остави чашата си, допуши цигарата и я изхвърли в чашата.
— Какво те накара да отидеш при Андрю Пикард? — попита той.
— Любопитството — сви рамене Марси. — Виждах къщата му от другата страна на залива, и един ден, когато бях излязла сама с лодка в морето, просто акостирах в задния му двор. Той косеше трева. Представих се. Поговорихме, след това си тръгнах.
— Предполагам, че ако той не живееше на крайбрежието, тази среща никога нямаше да се състои.
Тя погледна към него в другия край на спалнята.
— Ти там ли си ходил тази вечер?
— Да. И се почувствах доста глупаво, когато разбрах, че и ти си била там. Вероятно си мисли, че всички Тайсънови ще се изредят при него, за да видят какво прави. Може би трябва да докарам и майка си от Флорида. Тя поне би могла да го цапардоса с бастуна си.
— Ходя при когото си поискам. Не знам дали си даваш сметка, че всичко това засяга и мен.
— Надявам се, че не си го молила да говори в моя полза, когато отиде да дава показания.
— Не съм — поклати глава Марси.
— Добре — той намести възглавницата под главата си. Усещането за физическа немощ му беше неприятно. Започна да разбира защо сакатите са често крайно раздразнителни. — Показанията на Пикард нямат особено голямо значение — добави. — Затова няма нужда да се държиш любезно с него, ако го срещнеш някъде в града. Можеш дори да го спънеш, ако искаш.
— Не вярвам някога да го срещна.
Тайсън погледна към нея и си рече, че тези думи не отговарят много на характера й. Но може би възприятията му бяха замъглени от умората. Марси седна в креслото и изрита сандалите си. Известно време се взира в пръстите на краката си, хванала чашата с вино в ръка. Тайсън реши, че иска да бъде сам. Успя да изиграе убедителна прозявка.
— Искам малко да поспя. Би ли изгасила лампите, моля?
— Бих искала да поговоря с теб за Дейвид — каза Марси, без да става. — Той е влюбен в това момиче.
— Чудесно. Тя изглежда симпатична. Има големи цици.
— Мисля, че спи с нея.
— Страхотно.
— Да, ама е… Искам да кажа, как мислиш, че трябва да реагираме на това?
— Е, ако имахме дъщеря, вероятно би трябвало да сме разтревожени, ядосани и ужасени. Когато обаче имаш син, просто си казваш „страхотно“.
— Дразниш ме. А това е сериозно. Момчето ни е само на шестнайсет. Като оставим настрана морала, има и някои чисто практически проблеми. Психологически също.
— Така е. — Тайсън знаеше, че понякога жените се опитват да използват припомнянето на родителските задължения като начин да върнат в правия път неверния съпруг.
— Говори ли с него? — попита той.
— Не. Това е по-скоро нещо, което би следвало да се реши между баща и син.
— Как така? — попита Тайсън с безизразно лице.
— Сам знаеш. Нещо, което бащата трябва да обсъди със сина си. И двамата с Дейвид ще се чувстваме много неловко, ако аз заговоря за това.
— Може би и аз ще се чувствам неловко да го попитам дали сваля гащите на приятелката си. А и откъде, между другото, си сигурна, че го прави?
— Човек просто усеща тези неща — каза тя.
— Така ли? Как?
— О, Бен, не бъди глупак. Винаги се разбира дали хората го правят.
— Сега вече започваш да ме притесняваш.
— Ще поговориш ли с него?
— Да. Утре. В лодката.
— Не знам дали изобщо трябва да ходиш на лов за акули.
— Отивам.
— Защо това е толкова важно за теб?
— Защото дядо ми е бил изяден от акула. И затваряй вратата, като говориш за секс.
Марси се поколеба, после стана и пристъпи към вратата.
— Мислех, че си уморен.
— Уморен съм, но ти говориш мръсотии.
Тя се усмихна, затвори вратата и се приближи към леглото.
— Престани да мислиш за Мелинда Джордан, Тайсън. Искаш ли да видиш наистина големи цици?
Тайсън свали халата си и го захвърли на пода.
— А ти искаш ли да видиш раната ми от войната? Марси бавно се усмихваше, докато разкопчаваше ципа на гащеризона си и го свлече до кръста. Белите й гърди стърчаха напред на фона на тъмно почернялото й тяло. Тайсън почувства как пенисът му се движи, докато се втвърдява.