Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Классическая проза » Обречен на мълчание
Обречен на мълчание - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Обречен на мълчание

Электронная книга - «Обречен на мълчание». Краткое содержание книги:

Той е добър човек, великолепен шеф във фирма, честен и симпатичен семеен мъж. Мъжете му се възхищават, а жените го желаят. Преди 16 години е бил лейтенант във Виетнам. Хората, които е предвождал, са извършили ужасяваща жестокост. После всички са се заклели никога и пред никого да не говорят за това.
Сега обаче Бен Тайсън е преследван от медиите, от военната прокуратура и от кошмара, който той се опитва да забрави. Застрашени са семейството, кариерата и чувството му за достойнство.
И само една жена е в състояние да разкрие истината за неговото минало — и да го освободи.
1 ... 124 125 126 127 128 129 130 131 132 ... 313
Перейти на страницу:

— Бил ли сте някога във форт Хамилтън? — попита заместник-командирът на базата.

Гласът му беше дрезгав, а миризмата на пури, просмукала всичко в стаята подсказваше причината за тази особеност.

— Не, сър — отговори Тайсън.

— Но не срещнахте трудности да ни намерите, нали?

— Не, сър. — Тайсън вдигна очи. Видя, че мъжът срещу него носеше сребърни нашивки с формата на дъбови листа, а не на орел, което показваше, че е подполковник, а не полковник. Погледът на Тайсън се премести върху черната табелка с името му над десния му джоб: Левин. Тайсън погледна към табелката с името на бюрото: подполковник Мортимър Левин.

— Учудва ли ви, че виждате в това кресло един евреин? — попита го направо подполковник Левин.

Тайсън се замисли над няколко възможни отговора, но нито един от тях нямаше да му донесе нищо добро, затова каза:

— Сър? — което беше възприетия в армията начин да отговориш на вишестоящ офицер без всъщност да кажеш нищо.

Подполковник Левин изръмжа нещо и пъхна една незапалена пура в устата си.

— Доколкото разбирам, това посещение е на добра воля.

— Да, сър. Мислех да се явя направо на служба, но след като се срещнах с капитан Ходжиз, размислих.

— Сигурен съм, че и той се е замислил над някои неща след срещата си с вас.

— Подполковник. — Тайсън се изкашля — сериозно обмислям възможността да подам официално оплакване според… мисля, че е член 138 от Единния кодекс на военното правосъдие, във връзка с отношението на капитан Ходжиз към мен.

— Така ли? — подполковник Левин разбиращо кимна. — Най-добрата защита е нападението. Но не се опитвайте да смесвате въпросите, Тайсън. Защо просто не поканите капитан Ходжиз на среща в гимнастическия салон? Предпочитам офицерите да разискват различията в мненията си на това място. Пет рунда, ръкавици 450 грама, и то в присъствието на рефер.

Тайсън погледна подполковника право в очите и видя, че той говори сериозно и изобщо не се шегува.

— Може и да го направя — отвърна му Тайсън.

— Добре, чуйте, Тайсън. Мое задължение като заместник-командир е да ви пожелая добре дошъл във форт Хамилтън и да уредя полковник Хил, командирът на базата, да се срещне с вас. Но ако си говорим открито, лейтенант Тайсън, полковник Хил не би искал да ви вижда тук и предпочита изобщо да не се среща с вас. Затова недейте да създавате проблеми на всички, като искате среща с него. И не идвайте на вечеринките, на които по традиция ще бъдете канен. Постарайте се сам да си организирате прекарването на свободното време. Ясно ли се изразявам?

— Да, сър.

Левин се почеса по бузата и изглежда се замисли. После отново погледна към Тайсън.

— Да приемем, че докладвате за явяването си на действителна военна служба сега, така че после няма да ви се наложи да идвате отново с униформа. Съгласен ли сте?

— Да, сър.

Левин разрови документите на бюрото пред себе си и накрая намери онова, което търсеше.

— В подробните инструкции, които навярно сте получил, се казва, че трябва да донесете паспорта си. Носите ли го?

— Да, сър — отвърна след кратко колебание Тайсън.

— Може ли да го видя? — Подполковник Левин протегна ръката си през масата.

Тайсън бръкна във вътрешния си джоб и извади паспорта. После го сложи в отворената длан на подполковник Левин, който го положи на бюрото си и го разлисти.

— Доста сте попътували.

— Да, сър.

Левин сложи паспорта в горното чекмедже и го затвори, после кръстоса ръце върху бюрото и погледна към Тайсън.

— Какво ви дава правото да задържате паспорта ми? — попита Тайсън.

— Не знам — сви рамене Левин. — Такива са заповедите, които получих. Обърнете се към Министерството на външните работи или на правосъдието. Може да си го вземете обратно, в случай, че заминавате някъде, след като обаче получите разрешение за това. Според указанията, които получих от Пентагона, сте временно назначен към моя отдел — добави той. — Така че аз съм прекият ви командир.

1 ... 124 125 126 127 128 129 130 131 132 ... 313
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)