Обречен на мълчание
- Автор: Демилль Нельсон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Люба Енчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Обречен на мълчание». Краткое содержание книги:
Сега обаче Бен Тайсън е преследван от медиите, от военната прокуратура и от кошмара, който той се опитва да забрави. Застрашени са семейството, кариерата и чувството му за достойнство.
И само една жена е в състояние да разкрие истината за неговото минало — и да го освободи.
Тайсън си бе подбрал хубав бежов летен костюм от лека вълна, с който да се яви на местоназначението си. Въпреки че армейският устав изискваше да е облечен в зелена униформа.
— Е — каза си той на глас, — може би няма да забележат.
Тайсън си спомни първото си явяване на действителна военна служба, беше на 15 септември 1968 — а. Армията поглъщаше хиляди млади хора и наборната комисия провеждаше зачисляването на личния състав на паркинга в двора на университета „Аделфи“. Оттам специални автобуси извозваха наборниците до официалния сборен пункт на Уайтхол Стрийт в долен Манхатън. Тайсън си спомни, че наборниците трябваше да се явят на паркинга в двора на университета в 6 часа сутринта. Той така и не разбра дали го правеха просто защото военните обичаха да започват деня още в зори, или понеже бе сметнато, че е по-разумно да откарат момчетата от предградията под прикритието на сутрешния здрач.
Тайсън погледна към часовника на таблото. Щеше да пристигне във форт Хамилтън преди пет часа следобед — достатъчно рано, за да се яви при командира на поделението, но и достатъчно късно, за да не му се налага да започва веднага процедурата по встъпване в длъжност, включваща медицински преглед, издаване на лична карта, попълване на ведомостите за заплата и всичко друго, свързано с армейската служба, което смътно си спомняше като доста неприятно.
Погледна ръцете си на волана, а после към индикатора за скоростта. Караше със сто километра в час, но нямаше защо да бърза, затова намали и престрои триумфа си в дясното платно. По радиото пееше Боб Дилън.
На около километър пред него се простираше внушителния мост Верацано, свързващ двата бряга на пролива от форт Хамилтън до форт Уадсуърт. Тайсън превключи на по-ниска предавка, рязко изви волана и мина в страничното платно. След това го напусна, направи поредица от десни завои и се приближи към портала на базата, който се намираше под шосето на подстъпа към моста. Спря посред пътя, пое си дълбоко дъх и се приближи до караулния пост.
Дежурният военен полицай, жена на около двайсет години с къса червена коса и сплескан нос, излезе от караулката. Тайсън й протегна заповедта за назначението си. Тя я погледна и му я върна.
— Трябва да се явите в щаба на базата. Знаете ли къде се намира?
На Тайсън му се стори, че долавя нотка на подигравка в гласа й, която ако беше цивилен, сигурно щеше да отмине, без да и обърне внимание. Той погледна към значката с името й и каза:
— Следващия път, когато премина през този портал, редник Нийли, ще имам офицерски знак на бронята на колата, и вие ще трябва да козирувате, докато минавам покрай вас. А ако спра да ви заговоря, ще се обръщате към мен със „сър“.
Младата жена се изпъна в стойка мирно и отговори:
— Да, сър.
Тайсън изобщо не се почувства дребнав. Също като с карането на колело, помисли си той. Веднъж като се научиш, вече никога не забравяш как се прави.
— Продължете работата си — рязко каза той. Тя козирува. Тайсън козирува в отговор, първото му козируване за последните две десетилетия, и подкара колата през портала по Лий Авеню. Вдясно от него бяха изложени образци стари артилерийски оръдия. Вляво се извисяваше бяла дървена постройка, а в тревата на полянката под нея имаше поставена плоча, съобщаваща, че къщата е била дом на Робърт И. Лий. Внезапно той осъзна, че всъщност няма представа къде се намира щаба, но не се съмняваше, че в крайна сметка ще го намери. Отбеляза и изключителната чистота и ред, които царяха навсякъде наоколо. По земята нямаше нито едно късче хартия, което му напомни за редовните уборки рано сутрин преди закуска, извеждащи целия гарнизон навън за почистване на поделението от боклука.
Забеляза и някаква промяна в униформите: мъжете, както и жените, носеха маскировъчни бойни униформи, наподобяващи онези, които по негово време бяха предназначени само за служещите в Югоизточна Азия. Опита се да си представи как ще изглежда облечен в такава униформа, но не успя.
Тайсън стигна до сграда, над която се виждаше надпис: ЩАБ НА АРМЕЙСКОТО КОМАНДВАНЕ НА ВОЕННА БАЗА НЮ ЙОРК. Той влезе в паркинга за посетители и изключи двигателя на колата си. Сградата на щаба представляваше правоъгълна двуетажна тухлена постройка, която трудно можеше да се различи от начално училище.
Тайсън оправи възела на връзката си. Взе дипломатическото си куфарче и слезе от колата. Коляното му се беше схванало и той съзнаваше, че леко влачи крака си. Влезе в сградата през стъклена врата, водеща към фоайе с боядисани циментови стени, които още повече засилиха усещането, че се намира в начално училище. Асфалтовочерните плочки на пода обаче бяха лъснати до блясък, срещан само във военните учреждения.