Обречен на мълчание
- Автор: Демилль Нельсон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Люба Енчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Обречен на мълчание». Краткое содержание книги:
Сега обаче Бен Тайсън е преследван от медиите, от военната прокуратура и от кошмара, който той се опитва да забрави. Застрашени са семейството, кариерата и чувството му за достойнство.
И само една жена е в състояние да разкрие истината за неговото минало — и да го освободи.
— Може и да се бориш в съзнанието си. Но никой друг не забелязва това. Фил Слоун…
— Прати го по дяволите.
Тя се отдръпна от него, после попита:
— Какво ти вдъхва такъв оптимизъм? Да не би майор Харпър да ти е казала нещо?
Това споменаване на името на Харпър го свари неподготвен, въпреки че трябваше да го очаква.
— Не — отвърна той. — Но имам някакво предчувствие. Струва ми се, че обвинението на армията срещу мен не е добре обосновано. Има вероятност Харпър да препоръча да не ми предявяват обвинение.
— Така ли мислиш? — Марси стана, приближи се до гардероба и отвори най-горното чекмедже. Тя отмести бельото встрани и извади отдолу един вестник. — Не исках да лежи някъде така, че Дейвид да го види. — Тя му подаде брой на „Америкън инвестигейтър“. — Виждал ли си това?
— В супермаркета ги бяха свършили. Така че си купих обикновена тоалетна хартия.
Тя разгърна вестника на коленете му.
— Знам, че изданието е долнопробно, но всичко това изглежда постепенно си пробива път и към по-сериозната преса. Нещо повече, и други вестници започват да се ровят по-надълбоко, за да стигнат до някое зрънце истина.
Тайсън погледна към вътрешната страница, на която Марси бе разгърнала вестника. Статията бе озаглавена: „Пукнатина в семейство Тайсън?“ А подзаглавието гласеше: „Причината не е в майор Керън Харпър, твърдят приятелите“. Много остроумно, помисли си Тайсън.
Той се взря в портретната снимка, на която бяха двамата с Марси, облечени официално с относително глупави усмивки, изобразени на лицата им. Тайсън се сети, че снимката беше направена на благотворителния бал в местната болница. Имаше и снимка на Керън в униформа, вероятно от личното й досие в картотеката на армията.
— Да ти налея ли нещо? — попита Марси.
— Чаша студена вода? — отвърна Тайсън. Марси излезе. Той прегледа статията. Прочете няколко реда наслуки: „Марси се е настанила да живее в луксозния квартал Ист Енд на Лонг Айлънд, докато Бен пребивава в ергенско жилище в модния източен Манхатън. Приятелите им твърдят, те не са се разделили официално, а просто живеят отделно“. Той прочете друг ред малко по-надолу: „видели са го да пие с нея в коктейл бара на скъпия хотел «Четири сезона» във Вашингтон. Представител на хотелската администрация не потвърди информацията, че Тайсън е бил регистриран в хотела, но служителите на хотела казаха, че е бил техен гост. Не знаем кой е платил сметката за стаята на Тайсън и за коктейлите с майор Керън Харпър, но се надяваме, че това не е било на гърба на данъкоплатеца“.
— Аз също — каза Тайсън на глас. — Доста дързост имат хората, които излагат на показ себе си и парите си в скъпите коктейл барове. — Той прочете още малко и долови между редовете, че „Америкън Инвестигейтър“ се интересува значително повече от възможната любовна интрига между него и Керън Харпър, отколкото от парите на американския данъкоплатец. Тайсън захвърли вестника, отвори чекмеджето на нощното шкафче и намери кутията цигари, която беше оставил там. Запали си една с картонена кибритена клечка.
Марси влезе в стаята с поднос в ръце, върху който носеше чаша ледено студена вода и чаша бяло вино. Подаде му водата и каза:
— Ще те закарам до болницата в Саутхемптън.
— Защо? Искаш да ме кастрират?
— Това също не е лоша идея. — Тя вдигна вестника и го прибра обратно в чекмеджето. После отпи от виното. — Интересна статия.
Тайсън сви рамене.
— Не знаех, че разследванията по обвинение в убийство се провеждат в коктейл барове — добави Марси.
— По-добре е от затворническа килия отговори Тайсън.
— Предполагам, че се опитваш да я замаеш с приказките си — каза Марси. — Използваш чара си.
Тайсън знаеше, че в думите й няма нито упрек, нито сарказъм, Марси просто обсъждаше едно възможно обяснение за интереса му към Керън Харпър.
— Ще ти кажа нещо, което няма да прочетеш нито в жълтата преса, нито където и да е другаде, и то е следното: дори да можех да разклатя или обезсиля обвинението на правителството, като компрометирам тази жена, нямаше да го направя — рече той. — Няма да го направя нито на нея, нито на теб, нито на себе си.
Марси кимна, после се усмихна:
— Но все пак в статията се намеква за нещо нечистоплътно. Ще откриеш същите намеци и във „Вашингтон Пост“, макар и в по-мека форма. Както и да е, ако искаш да се пробваш този път, давам ти условното си съгласие.
— В какъв смисъл условно?