Добре пазени тайни
- Автор: Браун Сандра
- Язык: болгарский
- Переводчик: Райна Христова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Добре пазени тайни». Краткое содержание книги:
Той зарови пръст и в косата й, наведе се и докосна с устни нейните. Те бяха полуразтворени и влажни, сякаш само беше чакала тази целувка.
Обезумяла, тя измъкна ръцете си от ръкавите на палтото и ги обви около врата му. Той вдигна глава и я погледна. Под очите й имаше тъмни кръгове, но въпреки това те блестяха. Алекс много добре разбираше какво прави. Това беше всичко, което Рийд искаше да разбере.
Той погали устните й с пръст. Те бяха подути от пламенната целувка. Единственото нещо, за което мислеше в момента, беше да я целуне още един път и още по-страстно, и той го направи.
Тя се поддаде на целувката. Той я галеше нежно с език. Докосваше леко ухото и врага й. Съблече палтото й и й помогна да седне в леглото. След това издърпа пуловера през главата.
Когато отново легнаха в леглото, и двамата дишаха тежко и неравномерно. Това беше единственият шум в стаята. Той разкопча сутиена и докосна кожата й с пръсти. Тя беше топла и той усети възбудата й. Погали гърдите й и докосна с пръсти зърната. Засмука ги така силно, че предизвика странно чувство в утробата й, но правеше всичко много нежно. Когато зърната й се втвърдиха, започна да ги дразни с върха на езика си.
Алекс застена от удоволствие. Той зарови лице между гърдите й и я притисна плътно до себе си. Премести я върху себе си, като през това време си свали якето. Тя започна да разкопчава ризата му, но някои от копчетата се откъснаха. Хвърли я настрани и погали нежно гърдите му. Целуваше го безразборно по цялото тяло.
После отново се обърнаха и той легна върху нея. Преди това тя успя да събуе обувките и чорапогащника си. Рийд плъзна ръка надолу по корема й и я пъхна между бедрата й.
Започна да я гали нежно и разтвори устните й с палец. Усети, че е възбудена и го желае.
Когато тя изстена от удоволствие, се наведе и я целуна ниско под корема. Свали бикините й.
Припряно разкопча ципа на панталона си и взе ръката й. Накара я да хване члена му, за да усети колко е възбуден. Когато го стисна силно, той извика от болка. Разтвори бедрата й и се намести върху нея.
Пенисът му се плъзгаше бавно надолу по тялото й. Той хвана гърдите й с ръце и нежно ги погали. Облегна се на колене, за да може да я обладае.
Но не успя.
Легна отново и опита пак, но срещна изненадваща съпротива. Погледна я и не можеше да повярва.
— Искаш да кажеш, че си…?
Алекс дишаше насечено и се опитваше да го гледа право в очите. Ръцете й непрекъснато го галеха — първо по гърдите, после по тила и бузите. Докосна с пръсти устните му.
Прекалената възбуда и топлината, която обливаше тялото му го влудиха. С малко повече усилия успя да я обладае напълно. Въздишката, която тя изпусна, беше най-еротичният звук, който някога беше чувал. Това го възбуди още повече.
— Боже мой — прошепна той. — Боже мой.
Когато свърши, се отмести от нея с чувство на невероятно удоволствие. Хвана главата й между дланите си и я целуна с ненаситна страст. Оргазмът му беше истинска лава от екстаз. Струваше му се, че ще продължи вечно.
Изминаха няколко минути, преди да стане от леглото. Не му се искаше, но когато я погледна, всичките му желания се изпариха.
Алекс лежеше с отпусната настрани глава, опряла буза във възглавницата. Изглеждаше толкова крехка, сякаш беше пречупена фиданка. Поглеждайки към гърлото й и към следите, които бяха останали по нея от целувките му, Рийд се почувства като похитител. Изпълнен със съжаление и отвращение от себе си, измъкна пръстите си от косата й.
И двамата се стреснаха, когато някой почука на вратата. Алекс бързо грабна завивката от разхвърляното легло и я уви около себе си. Рийд стана. Обу дънките си на голо.
— Рийд, вътре ли си?
— Да — отвърна той успокоен, когато разпозна гласа.
— Аз, мм, ключовете на госпожица Гейдър са у мен. Помниш ли, каза ми да…
Помощникът млъкна, когато Рийд отвори.
— Помня — протегна ръка през открехнатата врата. Мъжът пусна ключовете в шепата му. — Благодаря — каза шерифът и бързо затвори.
Захвърли ключовете на кръглата маса пред прозореца. Наведе се за ризата и якето си, които беше захвърлил на пода до леглото. Облече се и подхвърли през рамо:
— Знам, че точно сега ме мразиш, но ако от това ще се почувстваш по-добре, искам да ги кажа, че аз също не исках това да се случва.
Тя извърна глава и го погледна. Търсеше в очите му съчувствие, нежност и любов, но лицето му беше спокойно, като на чужд човек. Нямаше нито нежност, нито съчувствие в погледа му. Нито любов. Изглеждаше недосегаем.