Превъзходството на Борн
- Автор: Лъдлъм Робърт
- Серия: Jason Bourne #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Кристиян Георгиев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Превъзходството на Борн». Краткое содержание книги:
Вашингтон, Лондон, Пекин — терор залива света: вицепремиерът на Китай е екзекутиран брутално от легендарния убиец. Държавни глави, тайпани, босове на престъпния свят — всички са изправени пред ужасни въпроси: С каква цел се е завърнал Борн? Кой му плаща? Кой е следващият в смъртоносния му списък?…
Д’Анжу се наклони напред и постави ръце на земята.
— Тази свиня!
— Кой е той? — бързо попита Борн.
— Предполага се, че е шеф на разузнаването за операции, свързани с Макао — отговори Французина. — Но би продал и майка си в някой бардак, ако цената е добра. В настоящия момент той е пътят към моя бивш възпитаник. Моят Юда!
— Който внезапно бил призован в Пекин — прекъсна го човекът, наречен Гама.
— Вие сигурен ли сте в това? — попита Джейсън.
— Нашият общ познат е сигурен — каза китаецът, все още гледайки към Д’Анжу. — Помощник на Су е отишъл в Първи щаб, за да провери всички утрешни полети от Кай Так за Пекин. С всички пълномощия, получени оттам, той запазил по едно място за всеки полет. Когато служител на щаба поискал лично потвърждение от Су, неговият помощник казал, че той е заминал за Макао по спешна работа. Кой има спешна работа в Макао в полунощ? Всичко е затворено.
— Освен казината — обади се Борн. — Пета маса. Казиното „Кам Пек“. Напълно контролирано развитие.
— Запазените места за всеки полет — каза Французина, — означават, че Су не е сигурен кога ще се свърже с убиеца.
— Но е сигурен, че рано или късно ще се свърже. — Джейсън погледна към китаеца. — Закарайте ни до Пекин. На летището за най-ранния полет. Ще станете богат, обещавам ви.
— Делта, ти си луд! — извика Д’Анжу. — И дума не може да става!
— Защо? Никой няма да ни търси там, а в града се разхождат всякакви: французи, англичани, италианци, американци — Бог знае какви още. И двамата имаме паспорти, с които ще стигнем дотам.
— Бъди разумен — примоли се Еко. — Веднага ще попаднем в мрежите им. С това, което знаем, ако бъдем забелязани на неподходящо място при най-малко съмнителните обстоятелства, ще бъдем убити на място. След като се върне тук, той все някъде ще се покаже и може би това е само въпрос на дни.
— Няколко дни са много за мен — хладно каза Борн. — На два пъти се разминах с творението ти. Не мога да си го позволя трети път.
— Смяташ, че е възможно да го хванеш в Китай?
— Там той най-малко ще очаква капани.
— Лудост! Ти си се побъркал!
— Уредете всичко — нареди Джейсън на китайския военнослужещ. — За първия полет от Кай Так. Когато получа билетите, ще дам петдесет хиляди американски долара на този, който ми ги донесе. Изпратете някой, на когото се доверявате.
— Петдесет хиляди?… — Мъжът, наречен Гама, се втренчи в Борн.
Небето над Пекин бе покрито с мараня, прахът, носен от вятъра, образуваше златистокафяви прозрачни облачета на фона на слънцето. Летището, както всички други международни летища, беше огромно и ако нещо го отличаваше от другите, това беше грамадният купол на чакалнята и хотелът в съседство. Независимо от съвременния дизайн навсякъде се долавяше чувство за функционалност и отсъствие на радващи окото неща. Това летище трябваше да бъде ценено заради ползата, която допринася, не заради красотата му.
Борн и Д’Анжу минаха през митницата без никакви проблеми, като за това им помогна китайският, който те говореха свободно. Хората от охраната се отнесоха с любезност и почти не погледнаха малкото багаж; бяха по-любопитни към езиковите им способности. Те обмениха хиляда долара и получиха повече от две хиляди юана. Борн свали очилата, които беше купил във Вашингтон от приятеля си Кактус.
— Едно нещо ме учудва — каза Французина, докато стояха пред електронното табло с полетите за следващите три часа. — Защо той трябва да пристигне с обикновен пътнически самолет? Предполага се, че който му плаща, има на разположение специален военен или правителствен самолет.
— Защото и за тези самолети трябва да се даде отчет — каза Борн. — А това би направило пристигането твърде очевидно. Твоят ученик трябва да дойде като турист или бизнесмен и да започне почтително да се свързва със своите работодатели.
— Лудост! Кажи ми, Делта, ако го хванеш — прибавям, че това е едно голямо „ако“, защото възможностите му са изключителни, — ако го хванеш, имаш ли представа как ще го измъкнеш от Китай?
— Имам пари, американски пари, и то повече, отколкото мислиш. В подплатата на якето. На всяка цена трябва да го измъкна.
— На крилете на Пегас?
— Не, вероятно с полет на „Пан Ам“, като ние двамата ще трябва да помагаме на много болен приятел. Всъщност мисля, че ти ми даде тази идея по пътя за насам.
— Тогава съм стопроцентов олигофрен!
— Застани до прозореца — каза Борн. — След още дванайсет минути пристига следващият самолет от Кай Так. Ще отида да купя подарък за двама ни.