Превъзходството на Борн
- Автор: Лъдлъм Робърт
- Серия: Jason Bourne #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Кристиян Георгиев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Превъзходството на Борн». Краткое содержание книги:
Вашингтон, Лондон, Пекин — терор залива света: вицепремиерът на Китай е екзекутиран брутално от легендарния убиец. Държавни глави, тайпани, босове на престъпния свят — всички са изправени пред ужасни въпроси: С каква цел се е завърнал Борн? Кой му плаща? Кой е следващият в смъртоносния му списък?…
Джейсън бавно отвори вратата и предпазливо огледа коридора. Видя двама мъже в тъмни костюми, които се приближаваха към него, като се оплакваха от липсата на обслужване по стаите. Речта им беше английска. Стигнаха до вратата на своята стая и влязоха. Борн се обърна и даде знак на Д’Анжу да го последва. Тръгнаха по коридора, като гледаха номерата на стаите. …335, 333, 331 — точно в този коридор беше стаята и се намираше отляво.
Покрай тях минаха някакви гости на хотела, които разговаряха високо, ядосани, че трябва да пренасят багажа си сами, и се оглеждаха за номерата на своите стаи. …329, 327… 325. Стаята. Коридорът беше пуст. Зад вратата се чуваха звуци на ориенталска музика. Джейсън придърпа Д’Анжу назад и тихо му прошепна:
— Това е началото на края. Ще оставим чантите си тук. Аз ще разбия вратата, а ти ще бъдеш плътно зад мен. Ножът ти да бъде готов. Но искам да разбереш нещо — тук не трябва да има никаква грешка, — не го забивай, освен ако не е абсолютно необходимо. И го забий в крака му, не по-високо от кръста.
— Вярваш повече от мен в точния мерник на един възрастен човек.
— Надявам се, че няма да се наложи да разчитам на него. Тези врати са от кух шперплат, а твоят ученик има да мисли за много неща. Сега той мисли за стратегия, не за нас. Откъде можем да знаем, че е тук, а дори да знаем, как ще минем границата толкова бързо? Ще го хванем! Готов ли си?
— Както винаги — отговори Французина, сложи малкия си куфар на земята и измъкна от колана месинговия нож за писма. Подържа го в ръката си и разпери пръсти, за да определи центъра на тежестта.
Борн свали пътната чанта от рамото си и безшумно застана пред вратата на стая 325. Погледна към Д’Анжу. Еко кимна и Джейсън се хвърли напред, като удари с крак мястото под ключалката. Вратата падна цялата навътре, пантите изхвърчаха от силния удар. Борн скочи напред с няколко последователни кълба.
— Спри! — изрева Д’Анжу.
От вътрешната врата се появи сивокосият мъж, убиецът! Джейсън скочи на крака и се хвърли напред към него, сграбчи го за косата и силно го блъсна в рамката на вратата. Изведнъж Французина извика, ножът за писма профуча през стаята и се заби в стената.
— Делта! Не!
Борн застана неподвижно, а жертвата лежеше напълно безпомощна под тежестта му.
— Погледни! — извика Д’Анжу.
Джейсън се отдръпна бавно и ръцете му се отпуснаха. Той се взря в изпитото, сбръчкано лице на много стар човек с оредяла сива коса.
22.
Мари лежеше в тясното легло, с поглед, вперен в тавана. Сутринта отминаваше и слънчевите лъчи струяха през прозорците, на които нямаше никакви щори, затова в малката стая беше невероятно горещо. Потта се стичаше по лицето й, скъсаната блуза прилепваше към мократа й кожа. Още първите слънчеви лъчи я бяха събудили; малкото сън през нощта беше наситен с кошмари. Сега знаеше, че времето отново ще спре до момента, в който Кетрин й се обади. Късно снощи тя беше телефонирала и бе събудила Мари само за да й съобщи загадъчно, че са се случили някои необикновени неща, които щели да доведат всичко до успешен край. Срещнала се с някакъв човек, забележителен човек, който можел да помогне. Мари трябваше да стои до телефона в случай, че има някакви новини. „Първата ми задача сутринта ще е да ти се обадя, скъпа“ — каза Стейпълс и бързо затвори.
Тя не се обади до 8,30, не се обади до 9,00; когато часовникът показа 9,36, Мари загуби търпение. Беше набрала домашния телефон на Стейпълс в Хонконг, където никой не отговори, и сега опита отново, за да се увери, че не е сгрешила номера. Никой. Объркана, тя се обади в консулството.
— Старшата служителка Стейпълс, моля. Аз съм нейна приятелка от Министерството на финансите в Отава. Бих искала да я изненадам.
— Връзката е чудесна.
— Но аз не съм в Отава, аз съм тук — каза Мари, представяйки си лицето на приказливата телефонистка.