Шутът на кралицата
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Тюдорите #5
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Шутът на кралицата». Краткое содержание книги:
Кралицата беше планирала триумфално влизане в Лондон за своя нов съпруг; и градът, винаги добре настроен към Мери, а сега — освободен от гледката и вонята на големите общи бесилки, които бяха заместени с триумфални арки, полудя от нетърпение да я види. Изборът й на испанец за съпруг никога не можеше да бъде радушно приет, но да видят кралицата в златната й рокля, щастливо усмихната, и да знаят, че решението е изпълнено и че сега страната можеше да се успокои и да се радва на известна стабилност и мир — всичко това радваше видните личности в града. Освен това, имаше и известни облаги в една женитба, която щеше да отвори Испанска Нидерландия за английските търговци, които като всички богаташи искаха да увеличат богатствата си.
Кралицата и новият й съпруг се настаниха в двореца Уайтхол и започнаха да изграждат ежедневието на управлявания от тях кралски двор.
Бях в стаята й рано една сутрин, докато я чаках да дойде на литургия, когато тя излезе по нощница и коленичи мълчаливо пред молитвения стол. Нещо в мълчанието й ми подсказа, че е дълбоко развълнувана, и аз коленичих зад нея, сведох глава и зачаках. Джейн Дормър излезе от спалнята на кралицата, в която тя спеше, когато кралят не беше със съпругата си, и също коленичи със сведена глава. Явно нещо много важно се беше случило. След поне половин час безмълвни молитви, докато кралицата все още стоеше, унесена, на колене, предпазливо затътрих крака към Джейн и се облегнах на рамото й, за да прошепна с глас, толкова нисък, че не можеше да обезпокои кралицата:
— Какво става?
— Тя пропусна цикъла си — каза Джейн, с едва доловим глас.
— Цикъла си?
— Месечното си кървене. Възможно е да чака дете.
Самата аз почувствах как стомахът ми се сви, сякаш някой положи студена ръка, току под лъжичката ми.
— Възможно ли е да стане толкова скоро?
— Достатъчен е само един път — каза Джейн грубо. — А, Бог да ги благослови, при тях е било повече от веднъж.
— И тя чака дете? — Бях го предсказала, но ми беше трудно да го повярвам. И не изпитвах радостта, която би била естествена при мисълта, че мечтите на Мери ще се сбъднат. — Наистина чака дете?
Тя дочу съмнението в гласа ми и ме погледна сурово.
— В какво се съмняваш, шуте? В моята честна дума? В нейната? Или смяташ, че знаеш нещо, което ние не знаем?
Джейн Дормър се обръщаше към мен с „шуте“ само когато ми беше ядосана.
— Не се съмнявам в никого — казах бързо. — Дай Боже да е така. И никой не би могъл да го иска повече от мен.
Джейн поклати глава:
— Никой не би могъл да го иска повече от нея — каза тя, като кимна към коленичилата кралица, — защото тя се моли за този миг почти от година. Честно казано, тя се моли да роди син за Англия още откакто стана достатъчно голяма, за да се моли.
Есента на 1554
Кралицата не съобщи нищо на краля, нито на придворните, но Джейн я наблюдаваше с предаността на майка, и на следващия месец, през септември, когато кралицата отново пропусна месечното си кървене, тя ми отправи леко тържествуващо кимване и аз се усмихнах широко в отговор. Кралицата съобщи на краля тайно, но всеки, който беше видял удвоената му нежност към нея, сигурно се беше досетил, че тя носи неговото дете, и че това бе огромна скрита радост и за двамата.
Тяхното щастие осветяваше двореца. За първи път живеех в кралски двор, оживен от радост и задоволство. Хората от свитата на краля си оставаха все така горди и бляскави, както когато най-напред бяха влезли в Англия, фразата „горд като испански дон“ се превърна в обичайна поговорка. Невъзможно беше някой да види пищността на кадифените им дрехи и тежките им златни вериги и да не им се възхити. Когато излизаха на лов, имаха най-добрите коне, когато играеха комар, прахосваха по едно малко състояние, когато се смееха заедно, караха стените да се тресат, а когато танцуваха, ни показваха красивите бални танци на Испания.
Дамите на Англия се стичаха на служба при кралицата и до една чезнеха от любов към испанците. Всички четяха испанска поезия, пееха испански песни и учеха новите испански игри на карти. Дворът беше изпълнен с флиртове, музика и танци и празненства, а в сърцето на всичко това беше кралицата, блажено спокойна и усмихната, винаги с любящия си млад съпруг до себе си. Това беше най-начетеният, най-елегантният, най-пищният кралски двор в целия християнски свят, и ние го знаехме. С кралица Мери, грееща начело на този сияен двор, ние се изкачвахме, танцувайки на върха на насладите и самодоволството.
През октомври уведомиха кралицата, че Елизабет отново се е разболяла. Тя ме помоли да й прочета съобщението на сър Хенри Бедингфийлд, докато си почиваше на един диван. Удсток и Елизабет, и многобройните хитрости, които Елизабет използваше, за да привлече вниманието, изглеждаха много далечни, докато кралицата се взираше сънено през прозореца към градината, където дърветата се обагряха в жълто, златисто и бронзово.