Колекционерът на пеперуди
- Автор: Маккалоу Колин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Кодинова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Колекционерът на пеперуди». Краткое содержание книги:
От него се лееше пот и му влизаше в очите. Избърса я бързо, но когато пак вдигна поглед, силуетът вече го нямаше там, където го видя за последен път, преди да си приближи ръката съм лицето. Кармайн беше сигурен, че Понсонби не е усетил, че го следят. Просто лоша шега на случайността. Беше оставил вратата на тунела си отворена. Ако се бе усетил, че е следен, веднага щеше да се върне при нея, а той определено не бе поел в тази посока. Все още вървеше към шосе 133, скрит в мрака.
Кармайн направи най-разумното нещо в тази ситуация — пое по чакъла и побягна с всички сили към невзрачния крайслер, паркиран на ъгъла на „Диър Лейн“.
— Излезе, но го изгубих от поглед — каза на Марсиано и Патрик, като се качи в колата и затвори внимателно вратата. — Много точно сме го кръстили Призрака. Облечен е от глава до пети в черно, не издава никакви звуци и сигурно има по-добро зрение от орел. Освен това изглежда познава всеки сантиметър от гората. Повече нищо не можем да направим. Трябва да го изчакаме да се върне с някое ужасено нещастно момиче. Господи, не ми се ще да рискуваме толкова!
— Имаш ли някаква информация от радиостанциите? — попита Марсиано.
— Не, защото не знаем с какво превозно средство е. Може да има на таблото си устройство, с което да прихваща нашите честоти. Изчакайте аз да ви се обадя по двуканалната радиостанция, когато той се върне при тунела, стойте десет минути и тогава вие и всички останали заобиколете къщата. Така ми се струва най-добре.
Кармайн слезе от колата и пое през дърветата обратно към паркинга, а после и към скривалището горе.
— Изгубих го, остава ни само да чакаме.
— Не може да е много далеч — каза Кори тихо. — Късно му е да ходи по-далеч от Холоуман.
Когато Понсонби се върна към пет сутринта, беше по-лесен за виждане. Въпреки че тялото, метнато на рамото му, беше увито в нещо черно, то му придаваше повече обем и правеше стъпките му по-шумни. Не дойде от „Диър Лейн“, а приближи към отворената врата отстрани, хвърли товара си на земята пред дупката и се вмъкна в нея, а след това придърпа и вързопа след себе си. Вратата се затвори, очевидно управлявана с лост, и в нощта останаха да се чуват само обичайните горски шумове.
Пръстът на Кармайн беше на бутона на радиостанцията му и той се канеше да предупреди Марсиано, когато чу нещо и замръзна, като сбута и колегите си да не мърдат. Друг силует се появи над билото и заслиза към вратата. Пред него вървеше тежко дишащо настръхнало и унило куче, разкъсвано между задълженията си на водач и непоносимата воня на скункс. Клеър Понсонби. Носеше голямо ведро и гребло. Биди нямаше търпение да се махне оттук, скимтеше и опъваше каишката, а жената не я пускаше, въпреки че другата й ръка бе заета и нямаше как да си помогне да я държи здраво, само се опитваше да убеди кучето да остане. Първо прикри вратата с шума, като придърпа с гребло отместените при отварянето листа, след това изсипа от ведрото още листа и пак приглади с греблото. Най-накрая се отказа да се бори с кучето, сви рамене, обърна се и остави Биди да я тегли нагоре по склона.
— Какво да правим сега? — попита Ейб, когато шумът от стъпките й заглъхна напълно.
— Даваме й време да се върне до къщата, след това се обаждаме на останалите, както се уговорихме.
— Как е знаела къде е уликата, за да я скрие? — попита Кори.
— Да разберем — отвърна Кармайн, стана и отиде до замаскираната врата. — Мисля, че е това. — Повдигна с крак парче водопроводна тръба, която по всичко личеше, бе боядисана в мръснокафяво, макар че нямаше как да са сигурни при липсата на светлина. — Кучето знае пътя до вратата, но не може да й каже, че са стигнали. Когато се натъкне на тръбата, знае, че е до горния ръб. След това е лесно. Или пък би било при други обстоятелства. Тази нощ трябваше да се оправя с полудяло куче и вие видяхте, че за малко да я събори.
— Значи тя е другият Призрак — каза Ейб.
— Така изглежда. — Кармайн натисна бутона на радиостанцията си. — Готови ли сме за едно пътуване до ада? Имаме девет минути, преди Марсиано да нахлуе.
— Не ми се ще да развалям хубавата маскировка на Клеър — каза Кори ухилен и започна да отстранява листата.