Колекционерът на пеперуди
- Автор: Маккалоу Колин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Кодинова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Колекционерът на пеперуди». Краткое содержание книги:
Тунелът беше достатъчно широк човек да може да пълзи през него на четири крака. Освен това беше с квадратно сечение, а така ставаше още по-лесно да бъде подпрян с дъските, които покриваха тавана и стените, предположи Кармайн. На всеки пет метра имаше малък вентилационен отвор, през който минаваше тръба от четири цола. Без съмнение тя едва се подаваше над земята, в горния й край имаше клапа, която не се отваряше, когато тунелът не се ползва. Няма дори да разбереш, ако стъпиш на изхода на вентилационната тръба. Колко ли време и усилия е отнела направата на всичко това? Това си беше многогодишен труд. Прокопан е на ръка, и подпорите са правени на ръка, пръстта и камъните са изхвърлени по същия начин. Чарлз Понсонби беше прекалено зает за такова занимание. Някой друг го е направил.
Изглеждаше безкраен, поне триста метра, предположи Кармайн. Пет минути бързо пълзене. Свършваше пред врата, но не някоя тънка и дървена, а здрава, изработена от стомана, с масивна система за сигурност с код и задвижвано с колело заключване като на водонепроницаема врата в яхта.
— Господи, това е врата от банков сейф! — възкликна Ейб.
— Млъквай и ме остави да помисля! — Кармайн се взираше в края на лъча от фенерчето си, в чийто конус танцуваха прашинки, и си мислеше, че е трябвало да предвиди каква врата отделя Понсонби от външния свят. — Добре, логично е да приемем, че той е вътре и не знае какво става вън. Мамка му, мамка му, мамка му! Ако Клеър е вторият Призрак и не използва тунела, тогава трябва да има втори вход към залата за мъчения. Тя е вътре в къщата и трябва да я намерим. Размърдай си задника, Кори! Бързо!
Още едно трескаво пълзене, след което Кармайн препусна в бесен спринт надолу по хълма към къщата на Понсонби. Събудените от сирените съседи започнаха да светват лампите. Алеята беше задръстена от коли, имаше и линейка до къщата. Биди се мяташе и ръмжеше зад мрежата на кучкарника, а Клеър беше препречила пътя на Марсиано.
— Сложете й белезници и й прочетете правата — каза запъхтяният Кармайн, който се хвана за един от стълбовете на верандата, докато дишането му се успокои. — Тя покри тайната врата с листа, а това я прави съучастник. Не можем да влезем в залата за мъчения от тунела, има врата от банков трезор пред нея. Оставих Ейб и Кори да пазят там, нека няколко души да отидат да сменят бедните момчета и да ги пуснат да се потопят в доматен сок. — Той отиде при Клеър, която изглеждаше очарована от белезниците, защото можеше да измуши от тях тънките си ръчички. — Госпожице Понсонби, не си навличайте повече обвинения от съучастничество в убийство, моля ви. Кажете ни къде е входът откъм къщата към стаята на ужасите на брат ви. Имаме неопровержими доказателства, че той е Чудовището от Кънетикът.
Тя изхлипа и поклати глава.
— Не, не, това не е възможно! Не мога да повярвам, не искам да повярвам!
— Свалете я долу — нареди Марсиано на детективите, — но пуснете и кучето й с нея. По-добре я оставете тя да го отвърже, доста ни е ядосано. И се постарайте да се държите добре.
— Дани, вие с Патрик елате с мен — каза Кармайн, който отново можеше да се държи на краката си. — Никой друг. Не искаме къщата да се изпълни с полицаи, докато Пол и Люк не я прегледат, но трябва да намерим другата врата, преди Чък да успее да направи нещо на бедното момиче. Коя е тя?
— Още не знаем — Марсиано тъжно поклати глава, и последва Кармайн вътре. — Може би никой в дома й още не е станал, няма още шест часа. — Опита се да изглежда по-ведър. — Кой знае, може да я върнем на родителите й, преди да са разбрали, че е изчезнала.
Защо ли си мислеше, че е в кухнята? Защото изглежда братът и сестрата живееха основно в тази стая, тя беше центърът на вселената им. Останалата къща беше като музей, а трапезарията не бе нищо повече от място, на което да поставят тонколоните, уредбата и колекцията си от плочи.
— Добре — каза и поведе Марсиано и Патрик към старата кухня. — Започваме оттук. Построена е през 1725 година, така че стените й трябва да са крехки за разлика от стоманените врати.
Нищо, нищо, нищо. Стаята беше много студена, защото лятата печка не гореше. А това пък какво беше? Намериха газова печка, скрита зад дървена решетка и газов бойлер, прибран в шкаф. Това показваше, че братът и сестрата не готвеха с дърва през лятото, но до лятото имаше много време. Защо тогава бяха сложили и лятата печка?
— Отговорът има нещо общо с лятата печка — каза Кармайн. — Хайде, съсредоточете се.
Зад нея имаше резервоар за вода, все още топъл на допир. Патрик заопипва и намери лост.