Атлас изправи рамене (Втора част: Дали-или)
- Автор: Ранд Айн
- Серия: Атлас изправи рамене #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петьо Ангелов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Атлас изправи рамене (Втора част: Дали-или)». Краткое содержание книги:
С глава, свита между раменете си, той ги гледаше ядосано като човек, който заявява, че проблемите на страната са лична обида към него. Толкова много хора, които търсеха услуги, се бояха от него, че сега се държеше така, сякаш гневът му е решение за всичко, сякаш гневът е всемогъщ, сякаш единственото, което трябва да направи, е да се ядоса. И все пак хората, които седяха в безмълвен полукръг пред бюрото му, обърнати към него, не бяха сигурни дали присъствието на страх в стаята идваше от собствените им емоции или пък прегърбената фигура зад бюрото пораждаше паниката на плъх, притиснат в ъгъла.
Уесли Мауч имаше дълго, четвъртито лице и плосък череп, който изглеждаше още по-плосък заради сресаната му прическа. Долната му устна беше като кисела луковица, а бледите, кафеникави зеници на очите му бяха като жълтъци на яйца, размазани под не съвсем прозрачните белтъци. Мускулите на лицето му се свиваха внезапно и движението изчезваше, без да изрази нищо. Никой не беше го виждал да се усмихва. Уесли Мауч произхождаше от семейство, което не познаваше нито бедността, нито богатството, нито се отличаваше с нещо от поколения наред; то се придържаше обаче към своя собствена традиция: неговите членове трябваше да получават колежанско образование и следователно да презират хората, които бяха в бизнеса. Дипломите на семейството винаги бяха висели по стените като един вид упрек към света, защото дипломите не носеха автоматично материалните еквиваленти на засвидетелстваната от тях духовна стойност. Сред многобройните роднини имаше един богат чичо. Той се беше оженил за парите си и през последните години на вдовството си беше избрал Уесли за свой фаворит сред многобройните си племенници, защото Уесли се отличаваше най-малко и чичо Джулиъс си мислеше, че е най-безопасният избор. Чичо Джулиъс не се интересуваше от блестящи хора. Не се интересуваше и от управлението на парите си, така че прехвърли тази работа на Уесли. Когато Уесли завърши колеж, вече нямаше пари за управляване. Чичо Джулиъс хвърли вината върху лукавството на Уесли и крещеше, че Уесли е безскрупулен интригант.
Но в това нямаше никаква интрига; Уесли не можеше да каже къде са отишли парите. В гимназията Уесли Мауч беше един от най-лошите ученици и страстно завиждаше на най-добрите. Колежът го научи, че изобщо не бива да им завижда. След като завърши, получи работа в рекламния отдел на една компания, която произвеждаше фалшиво лекарство от царевица. Лекарството се продаваше добре и той се издигна до това да оглави отдела си. Напусна го, за да започне да рекламира лекарство за косопад, после — патентован сутиен, после нов сапун, накрая — безалкохолна напитка, и най-сетне стана вицепрезидент по рекламата на автомобилен концерн. Опитваше се да продава автомобили, сякаш са фалшиво лекарство от царевица. Не се продаваха.
Хвърли вината на недостатъчния си рекламен бюджет. Именно президентът на автомобилния концерн го препоръча на Риърдън. А тъкмо Риърдън го въведе във Вашингтон — Риърдън, който нямаше стандарт, по който да преценява действията на човека си във Вашингтон. Джеймс Тагарт му даде старт с Бюрото за икономическо планиране и национални ресурси, в замяна на това да измами Риърдън, за да помогне на Орън Бойл в замяна на унищожението на Дан Конъуей. От този момент хората помагаха на Уесли Мауч да напредва по същата причина, поради която и чичо Джулиъс: те бяха от онези, които смятат, че посредствеността е безопасна. Хората, които сега седяха пред бюрото му, бяха научените: законът за причинно-следствената връзка е суеверие и че човек трябва да се справя с моментната ситуация, без да мисли за причините. Според моментната ситуация бяха заключили, че Уесли Мауч е човек с отлични качества и е доста хитър, тъй като милиони се стремяха към властта, но той беше единственият, който я беше постигнал. Не биха могли да си представят, че Уесли Мауч всъщност представляваше нулевата точка при срещата на сили, които вилнееха разрушително една срещу друга.
— Това е само първоначален, груб вариант на директива номер 10–289 — каза Уесли Мауч, — която Джийн, Клем и аз нахвърляхме, за да ви дадем обща представа. Искаме да чуем мненията ви, предложенията ви и така нататък, защото вие сте представители на трудещите се, на промишлеността, транспорта и услугите.
Фред Кинън се премести от перваза и седна на облегалката на един стол. Орън Бойл изплю угарката от пурата си. Джеймс Тагарт гледаше надолу, към собствените си ръце. Доктор Ферис беше единственият, който като че ли се чувстваше комфортно.