Бурята на века
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- ISBN: 978-619-157-069-0
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Бурята на века». Краткое содержание книги:
Стивън Кинг
Линож хваща бастуна си през средата, вдига го над главата си и го смъква пред лицето си в хоризонтално положение. Едва забележима сянка се спуска върху лицето му. В същото време енергичното му лице с правилни черти — лице на четирийсетгодишен мъж в добра форма — започва да се променя… и старее. Не след дълго виждаме пред нас сбръчканото и провиснало лице на човек, който е не просто стар, а ДРЕВЕН. Очите му са дълбоко загнездени сред набраздени кухини и са обрамчени от подпухнали клепачи.
Удивени, присъстващите ахват и си шушукат. Камерата отново откроява някои лица сред тълпата, показвайки реакцията им. Например Анди Робишо — виждаме го как седи до сина си, държи ръката му и я гали уплашено.
ЛИНОЖ: Сега ме виждате такъв, какъвто съм. Стар. Прояден от болести… И на прага на смъртта.
Линож повдига отново бастуна си. Сянката над лицето му изчезва и Линож възвръща младостта си. Той зачаква вълнението на островните жители да стихне и шепотът им да секне.
ЛИНОЖ: Всъщност по вашите стандарти аз имам още много да живея. Ще бродя по земята и тогава, когато всички вие, с изключение на най-невръстните — като Дейви Хоупуел и може би Дон Бийлс…
Вставка: камерата ни показва седящия до родителите си Дейви и спящия в креватчето си Дон.
ЛИНОЖ (продължава): … отдавна ще лежите в гробовете. Ала от моя гледна точка не ми остава много време. Питате ме какво искам?
104 ИНТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА МАЙК И МОЛИ АНДЕРСЪН.
Майк вече е прозрял и лицето му се изпълва с ужас и негодувание. Когато заговаря, гласът му постепенно се извисява от шепот до вик. Моли стиска силно ръката му.
МАЙК: Не, не, не, не…
105 ИНТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА ЛИНОЖ ЗАД КАТЕДРАТА.
ЛИНОЖ (продължава, без да обръща никакво внимание на Майк): Трябва ми някой, когото да възпитам и изуча; някой, на когото да предам всичко, което съм научил и което знам… Някой, който да продължи делото ми, когато вече няма да мога да се справям сам.
106 ИНТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА МАЙК.
Той скача на крака, повличайки Моли със себе си.
МАЙК: Не! Не! Никога!
107 ИНТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА ЛИНОЖ.
ЛИНОЖ (отново игнорира Майк): Трябва ми дете. Едно от осемте, спящи отзад. Няма значение кое — всичките са еднакви за мен. Дайте ми това, което искам — но доброволно! — и ще ви оставя на мира.
108 ИНТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА ПОДИУМА И СКАМЕЙКИТЕ, КАТО СЕ ФОКУСИРА ВЪРХУ МАЙК И ЛИНОЖ.
МАЙК: За нищо на света! Никога няма да ти дадем някое от децата си! Никога!
Той се изтръгва от ръцете на Моли и се хвърля към стълбите, водещи към подиума, очевидно възнамерявайки да се разправи с Линож. Гневът му е толкова силен, че всичките му съмнения дали ще надделее над свръхестествените сили на Линож са се стопили.
ЛИНОЖ: Хванете го! Дръжте го, ако не искате да пусна децата! А аз ще го сторя! Не се съмнявайте, че ще го сторя!
109 ИНТ. ДЕТСКИЯТ КЪТ В ДЪНОТО НА ЗАСЕДАТЕЛНАТА ЗАЛА.
Децата започват да простенват и да се въртят в креватчетата си. Спокойният им до този момент сън е нарушен от някакъв неясен страх… или от нещо, което се случва далече-далече и високо-високо…
ДЖАК КАРВЪР (обзет от паника и ужас): Дръжте го! Спрете го! За бога, спрете го!
110 ИНТ. КАМЕРАТА ОТНОВО НИ ПОКАЗВА ПОДИУМА.
Преподобният Боб Ригинс сграбчва Майк за раменете, преди Майк да е успял да се добере до подножието на стъпалата. Докато Майк се опитва да се освободи от хватката му (Ригинс е едър мъж, но килограмите му се дължат не толкова на мускули, колкото на тлъстини), Хач също хваща Майк.
ХАЧ: Недей, Майк! Трябва да го изслушаме — поне да го изслушаме…
МАЙК (съпротивлява се): Напротив! Няма какво да го слушаме, Хач! По дяволите…
Той почти успява да се освободи, но в този момент е озаптен от Люсиен, Сони, Алекс и Джони. Те са здрави момчета и без проблеми го замъкват обратно до първия ред скамейки. Ясно се вижда, че се чувстват неловко, докато го правят, но решимостта им е извън всякакво съмнение.