Забравената градина
- Автор: Мортон Кейт
- Язык: болгарский
- Жанр: Прочая древняя литература
Электронная книга - «Забравената градина». Краткое содержание книги:
— Това място е вълшебно, нали? — Крисчън беше застанал насред градината до една ръждясала желязна пейка. — Още като дете го усещах.
— Идвал си тук, така ли?
— Непрекъснато, бях си го нарочил за лично скривалище. Никой друг не знаеше за него. — Той сви рамене и додаде: — Е, почти никой.
Зад Крисчън, в другия край на градината, Касандра забеляза нещо да проблясва на фона на обраслата с растения стена. Приближи се. Беше метален предмет, който блещукаше на слънцето. Порта. Въжести пълзящи растения се бяха увили около нея като паяжина, запречила входа към бърлогата на паяк. Или пък беше изход.
Крисчън се приближи и двамата заедно разкъсаха част от храсталака. Показа се месингова брава, потъмняла от времето. Касандра я разклати. Портата беше заключена.
— Накъде ли води?
— От другата страна има лабиринт, който стига чак до имението — каза Крисчън. — Свършва пред хотела. През последните месеци Майкъл се опитва да го възстанови.
Разбира се, лабиринтът. Касандра знаеше за него. Къде беше чела? Дали не бе в тетрадката на Нел? Или в някоя от туристическите брошури в хотела?
Наблизо закръжи водно конче, после се стрелна нанякъде, а Касандра и Крисчън продължиха към центъра на градината.
— Защо баба ти е купила къщата? — попита Крисчън и отупа едно паднало листо от рамото си.
— Родена е по тези места.
— В селото ли?
Касандра се поколеба и се запита каква част от историята да му разкрие.
— Всъщност в имението. В „Блакхърст“. Научила е едва след смъртта на осиновителя си, когато вече била на шейсет и няколко години. Открила, че родителите й са Роуз и Натаниъл Уокър. Той бил…
— Художник, знам. — Крисчън вдигна малка пръчка от земята. — Имам книга с негови илюстрации, книжка с вълшебни приказки.
— „Вълшебни приказки за момиченца и момченца“ ли?
— Да — погледна я той учуден.
— И аз я имам.
Той изви вежди.
— Не са отпечатани много бройки, не и по днешните разбирания. Знаеше ли, че Елайза Мейкпийс е живяла тук, в тази къща?
Касандра поклати глава.
— Знаех, че е отраснала в имението…
— Повечето от приказките й са написани точно в тази градина.
— Знаеш много за нея.
— Напоследък препрочитам приказките й. Като дете много ги харесвах, още откакто намерих книжката в антиквариата книжарница. В историите има някаква магия, нещо повече от онова, което се вижда на пръв поглед. — Той изчовърка калта от подметката си. — Сигурно ти се струва тъжна работа — голям мъж да чете детски приказки.
— Не точно. — Касандра забеляза, че той свива и отпуска рамене, пъхнал ръце в джобовете си. Признак на нервност. — Коя ти е любимата?
Той килна глава и примигна срещу слънцето.
— „Очите на магьосницата“.
— Наистина ли? Защо?
— Винаги ми се е струвала различна от останалите. Някак по-многопластова. Освен това осемгодишен бях лудо влюбен в принцесата — усмихна се той стеснително. — Как няма да се влюбиш в момиче, чийто замък е разрушен, чиито поданици са избити, царството й е в руини, но тя въпреки всичко събира достатъчно смелост да поеме на път и да намери очите на старата магьосница?
Касандра също се усмихна. Историята за смелата принцеса, която не знаела, че е принцеса, беше първата приказка на Елайза, която самата тя беше прочела. В онзи горещ ден в Брисбън, когато беше десетгодишна и след като не се подчини на нарежданията на баба си, намери куфара под леглото.
Крисчън скърши пръчката на две и хвърли парчетата.
— Допускам, че ще опиташ да продадеш къщата?
— Защо? Да не би да искаш да я купиш?
— С надницата, която ми плаща Майк? — Очите им се срещнаха за кратко. — Не се надявай.
— Не знам как ще успея да я стегна — призна Касандра. — Не си давах сметка колко много работа има. Градината, самата къща — махна тя с ръка към южната стена, — има дори дупка на проклетия покрив!
— За колко време си тук?
— Резервирала съм си хотел за още две седмици.
— Това време би трябвало да стигне — кимна той.
— Мислиш ли?
— Ами да.
— Много си уверен. А дори не си ме виждал с чук в ръка.
Той се протегна да вплете един филиз глициния при останалите.
— Аз ще ти помогна.
Касандра се смути: той смяташе, че тя му прави намеци.
— Аз не исках… нямам… — Въздъхна дълбоко. — Не разполагам с никакъв бюджет за ремонт.
Крисчън се усмихна — първата му истинска усмивка, която виждаше Касандра.
— Аз и бездруго печеля съвсем малко. Защо да не поработя без пари на едно място, което обичам.