Забравената градина
- Автор: Мортон Кейт
- Язык: болгарский
- Жанр: Прочая древняя литература
Электронная книга - «Забравената градина». Краткое содержание книги:
Касандра въздъхна и отново се обърна към стената си. Забеляза, че Крисчън се е покатерил през дупката, пробита от дървото, и вече седи на покрива и реже клоните. Оглеждаше всяко парче внимателно и отстраняваше израстъците, преди да го подреди на купчината. Неочаквано вдигна поглед и срещна нейния.
Майкъл беше непосредствен, но у Крисчън имаше някаква сериозност и тя се пренасяше върху всичко, което той правеше, докосваше и гледаше. Касандра бързо се извърна и се престори, че е живо заинтригувана от стената си.
Двамата продължиха да работят и помежду им се възцари мълчание, което усили всеки друг звук: стърженето на триона на Крисчън напред-назад, скърцането на стените, което се разнесе, когато слънцето затопли източната страна на къщата, чуруликането на птиците върху керемидите на покрива, далечния ромон на вода отнякъде. От време на време Крисчън кашляше, прочистваше гърлото си, издишваше по-шумно и някак по-преднамерено от предния път. Обикновено Касандра работеше мълчаливо, беше свикнала да бъде сама и дори в повечето случаи го предпочиташе. Само че сега не беше и колкото по-дълго двамата се преструваха, че са сами, толкова по-напрегната ставаше тишината.
Накрая Касандра се прокашля.
— Тук отзад има някаква стена — каза тя високо и някак по-напрегнато, отколкото възнамеряваше. — Открих я по-рано днес.
Крисчън вдигна поглед от своята купчина дърва и я изгледа, сякаш току-що е започнала да му рецитира периодичната таблица на химическите елементи.
— Обаче не знам какво има от другата й страна — забързано продължи тя. — Не мога да намеря врата, а на плана, който баба ми е получила при продажбата, нищо не е отбелязано. Знам, че всичко е в храсталаци и клони, но се чудех дали от мястото, където стоиш, не се вижда нещо?
Крисчън сведе поглед към ръцете си и се накани да каже нещо.
Хубави ръце, каза си Касандра, но побърза да прогони тази мисъл.
— Виждаш ли какво има от другата страна на стената?
Той стисна устни, изтупа ръцете си в джинсите си и леко кимна.
— Наистина ли? — Всъщност не го беше очаквала. — Какво е? Можеш ли да ми кажеш?
— Мога да направя нещо повече — каза той и се хвана за стряхата, за да се спусне долу. — Ще ти покажа.
* * *
Отворът беше много малък, точно в подножието на стената и скрит, така че дори да го беше търсила цяла година, Касандра пак нямаше да го намери. Крисчън беше застанал на четири крака, дръпнал храста настрани.
— Дамите са с предимство — отстъпи той.
Касандра го погледна.
— Предполагах, че има някаква порта.
— Ако намериш порта, ще те последвам.
— Искаш да… — измери тя с поглед дупката. — Не знам дали ще мога, не знам дори как…
— По корем. Не е толкова тясна, колкото изглежда.
Касандра се съмняваше. Отворът изглеждаше много тесен.
Въпреки това многобройните дни на безплодно търсене само бяха укрепили решимостта й: душа даваше да узнае какво има от другата страна. Наведе се с очи на нивото на дупката и метна кос поглед към Крисчън.
— Сигурен ли си, че е безопасно? Правил ли си го преди?
— Поне стотина пъти — почеса се той по врата. — Е, бях по-малък и по-дребен, обаче… — Устните му се разтеглиха в усмивка. — Шегувам се. Извинявай, всичко ще бъде наред.
Касандра изпита известно облекчение, след като освободи главата си и осъзна, че няма да загине, заклещена под тухлена стена. Поне не на влизане. Промуши и останалата част от тялото си възможно най-бързо и се изправи. Плесна ръце, за да ги изтупа, и се огледа ококорена.
Беше градина, заобиколена от зид. Твърде прорасла, но отдолу още личеше красивата структура. Някой някога се бе грижил за тази градина. Следите от две пътеки се виеха напред-назад и се кръстосваха като връзките на ирландска танцова обувка. Отстрани имаше шпалир от овошки, а от горната част на едната стена до горната част на другата минаваше тел на зигзаг. Жадни филизи глициния се бяха увили около тях и се бе образувал нещо като балдахин.
До южната стена растеше старо разкривено дърво. Касандра се приближи. Установи, че е ябълката, чиито клони се протягаха отвъд стената. Вдигна ръка и докосна един златист плод. Дървото беше високо около пет метра и имаше формата на японското растение бонзаи, което Нел й подари за дванайсетия рожден ден. Стволът му беше къс и през годините се беше наклонил на една страна. Някой си беше направил труда да подпре с чатал един огромен клон, за да поеме част от тежестта. Следа от изгорено някъде по средата подсказваше поражение от мълния преди много години. Касандра протегна ръка и докосна изгореното петно.