Оловният войник
- Автор: Браун Дел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стоянов
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Оловният войник». Краткое содержание книги:
— Да, аз съм Хелън Кадири. Вицепрезидент на… — Тя млъкна, разбрала, че мъжът няма на рефера си идентификационна значка на „Скай Мастърс“. — Кой сте вие?
— Аз съм капитан Томас Чандлър от Специално следствено управление — отговори той. — Предишната нощ арестувахме д-р Мастърс и генерал Макланахан.
— Можете ли, моля, да ми обясните какво става?
— Разбира се — отвърна полицаят. — Вкарахте ли колата си вътре? Има ли някой с вас?
— Не, колата ми е вън и съм сама — отговори Хелън. — Къде е Джон?
— Той е пуснат под гаранция, както знаете — каза Чандлър. Двамата тръгнаха към сградата на изследователския комплекс. — Заедно с неговия адвокат ми помагат да разследваме дейността на вашата компания тук.
— В такъв случай мисля, че не трябва да разговарям с вас — каза Хелън. — Всичко, което имам да кажа, ще бъде в присъствието на адвоката на компанията.
— Д-р Кадири, зная с какво се занимавате вие, Макланахан и Мастърс — увери я Чандлър. — Аз съм тук да им помогна.
— Като ги арестувате?
— Според мен двамата са герои. Трябваше да ги арестувам, защото службата ми е такава. Но въпреки че са виновни за някои от нещата, в които ги обвиняват, аз мога да направя така, че те да получат възможно най-снизходителната присъда. Но не мога да сторя това самичък.
— Не трябва ли да присъства нашият адвокат?
— Това не е разпит — увери я Чандлър. — Няма да ви питам за нищо, което да навреди на някой от двамата. Вие можете да откажете да отговаряте на всички въпроси, които ви се сторят неудобни.
Кадири все още гледаше разтревожено.
— Ако не възразявате, капитане, бих желала преди да разговарям с вас да се срещна с Джон и с адвоката на компанията — каза тя съобразително. — Той не ми каза къде се намира, а само че… желае да бъда тук с него.
Чандлър погледна Кадири в очите и кимна.
— Д-р Мастърс спомена, че ви е извикал — излъга Чандлър. — Той мисли много за вас. — Чандлър помълча малко после добави: — Очевидно вие също мислите много за него, иначе нямаше да сте тук.
— Ние имаме някои различия — призна Хелън, — но… да, предполагам, че е вярно.
— Това е чудесно — каза Чандлър. — Наистина чудесно.
Те минаха покрай двама мъже в черни бойни униформи и с автомати в ръце, но Хелън почти не ги забеляза, нито обърна внимание, че не носят идентификационни значки на „Скай Мастърс“.
— Не съм сигурен кога ще се върне Джон — каза Чандлър, — но да отидем в кабинета на генерал Макланахан и да почакаме да се обади. Ако не се върне, можем да ви закараме в неговия хотел. Насам, моля…
Сакраментски окръжен затвор, улица „И“, номер 651, Сакраменто, Калифорния
По-късно същата вечер
Сакраментският окръжен затвор в центъра на града беше съвсем нова, модерна сграда. На всеки от четирите етажа имаше фоайе, заобиколено от двадесет и четири килии за не повече от шест затворника. Килиите бяха с метални врати с дебело стъкло в средата и с по един малък, тесен прозорец без решетка, гледащ навън. В центъра на етажа имаше караулка за пазачите. Фоайетата служеха за столова, в тях се провеждаха и събрания.
Динамиката в градския затвор допринасяше за създаване на напрегната атмосфера. В него задържаха затворници от момента на арестуването и предявяването на обвинението до осъждането, след което ги преместваха в по-големия затвор „Консумнес Корекшънъл“ на улица „Елк Гроув“ да излежават присъдата си. По такъв начин всички в затвора в центъра на града бяха невинни пред закона и главно в собствените си очи. Мнозина идваха от непоносима деспотична среда, често създадена от самите тях. У тези хора още бяха силни преживяванията от нараняването, унижението, възмущението, измамата на задържането, от хладното безразличие на обвинението, тормозеха ги неясните приказки за съдебни процедури, несигурното бъдеще, зависещо от продължаващия съдебен процес.
Това напрежение се чувстваше дори в мирни, така наречени нормални времена. Но нямаше нищо нормално в онова, което ставаше през тези дни в окръг Сакраменто. В затвора заплахата от възмездие и ескалиращо бандитско насилие, последвали смъртта на членовете на „Сатанинско братство“, повиши безкрайно много страха. Той беше толкова голям, че управата на затвора се видя принудена да увеличи броя на охранителите, кучетата и оръжията, но по закона за снежната топка това предизвика още по-голям страх.
Всъщност за Патрик днешният ден беше доста спокоен. В единичната си килия той не попадаше пред погледа на рокерите, неонацистите, расистите и другите чалнати, които му имаха зъб. Когато беше навън между другите затворници, той се стараеше да се държи настрана от тях. Обикновено един тъмничар наблюдаваше затворниците и се опитваше да предотврати възникването на проблеми.