Оловният войник

— И костюма ли сте взел?

— Разбира се — каза Чандлър. — Полковникът иска да му покажете как се използва, може би да го попромените, за да му бъде по мярка. Нека не се заблуждаваме, Макланахан не е обикновен човек. Аз съм сигурен, че той има сили и издръжливост да носи този костюм, но ако сложите ръка на сърцето си, докторе, ще се съгласите, че една армия от оловни войници като Макланахан няма да прилича много на истинска армия.

— Вие сте голям глупак, Чандлър — отвърна Мастърс. — Как можете да обърнете гръб на вашия град и на вашата кариера? Всичките години служба в полицията нищо ли не значат за вас?

— Абсолютно нищо — призна Чандлър. — Всъщност през последните пет години видях как този град, всъщност целият щат се хлъзга надолу към дъното. За какво робувах толкова дълго?

Чандлър се развълнува.

— Един мой приятел се пенсионира след тридесет и една години служба в полицията. Той доживя да получи почетна грамота, но на нея бяха сбъркали името му. После стана жертва на нахлули в дома му престъпници. Изпадна в кома и две седмици по-късно почина. Никакво признание, никакво тържествено погребение. Когато го гледах в ковчега, видях себе си. Тогава реших да не допусна да ме сполети същата участ.

— Вашият приятел е станал нещастна жертва на престъпление — каза Мастърс. — А вие ще свършите като предател.

— Във всеки случай сам ще свърша със себе си вместо друг да хлопне надгробната плоча над главата ми — каза Чандлър.

— Мъдро решение — отбеляза Мастърс. — Да ви е минавало през ума, че аз изобщо може да не ви помогна?