Оловният войник
- Автор: Браун Дел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стоянов
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Оловният войник». Краткое содержание книги:
— Не трябва ли да извикам адвоката си?
— Това не е разпит, Мастърс — увери го Чандлър. — Няма да ви питам за нищо, което може да навреди на вас или на приятеля ви. Когато прецените, че съществува опасност нещо да ви навреди, можете да откажете да говорите. — Той видя, че Мастърс продължава да се колебае. — Добре, ако ще се чувствате по-добре, можете да извикате адвоката си да присъства на нашия разговор. Но пак ви казвам, това не е разследване. Всъщност тъкмо напротив… аз искам да поговорим за начините, по които двамата с Макланахан можете да излезете от тази каша. Повярвайте ми, в града има много полицаи, които са ви благодарни за направеното от вас.
— Наистина ли?
— Честна дума — увери го Чандлър. — Но те искат да чуят всичко от вас. Ще направите ли това заради приятеля си Патрик?
— Разбира се! — възкликна Джон. — Капитане, толкова се радвам, че се обадихте! Мислех, че сте повече загрижени да ни арестувате, отколкото да ни помогнете.
Чандлър отвори задната врата и Джон бързо влезе.
Тръгнаха по улица „И“ към шосе 5. Точно преди да достигнат магистралата се чу слабо жужене. Чандлър се обърна и видя Мастърс да вади от джоба си нещо, прилично на химикалка.
— Вашата химикалка ли избибипка, докторе?
— Това е пейджър — отговори гордо Мастърс. — Собствена конструкция. — Той погледна малкия течнокристален дисплей. — Шофьорът ми. Навярно се чуди къде съм. Ще му звънна да знае къде да ме търси. — Той извади клетъчния телефон. — Телефонния номер набирам на ръчния си часовник. Между него и слушалките има безжична връзка. А мога да използвам и гласови команди.
— Какви още други чаркове имате, докторе? — попита Чандлър.
— О, най-различни — отговори Джон. — Аз мога…
Една кола изскочи на платното и мина пред тях. Водачът рязко изви волана да избегне удара и промърмори: „Schweinehund!“.
— Вашият шофьор ругае на немски — отбеляза Мастърс. — Единственото, което зная на немски е: Ein Bier, bitte.59
Шофьорът погледна уплашено към Чандлър.
— Немският език винаги звучи толкова грубо. Една хубава жена може да ти нашепва сладки глупости в леглото, но ако говори на немски, ще звучи така, сякаш иска да ти извади сърцето с вилица. Веднъж чух… — Джон изведнъж млъкна, като забеляза къде се намират. — Ей, не трябваше ли да се движим на север?
— Не — каза Чандлър. — Д-р Мастърс, дайте ми онзи клетъчен телефон и часовника.
— Искате да видите как работи?
— Не, искам да ги взема от вас — отвърна търпеливо Чандлър.
— Защо?
Чандлър се обърна и насочи към Мастърс пистолет „Зиг Зауер Р226“. Джон побледня.
— Д-р Мастърс, вие сте или много добър актьор, или най-наивният разсеян доктор по естествени науки, когото някога съм срещал. — Джон подаде с трепереща ръка слушалката, ръчния часовник и химикалката. — Ще се срещнем с някои мои приятели. Те много искат да говорят с вас.
Джон погледна очите на шофьора в огледалото за обратно виждане.
— Предполагам, че тези ваши приятели говорят немски, нали? А може би с тях е и един човек, който говори с английски акцент?
— Най-после картинката започва да ви се изяснява — отвърна Чандлър. — Обърнете се и сложете ръце зад гърба. Мисля, че приятелите ми не биха искали да знаете къде отиваме.
Мастърс изпълни заповедта и капитанът се пресегна и щракна белезници на китките му.
— Защо правите всичко това, Чандлър? — попита Мастърс. — Защо работите за тези лоши хора?
— Много просто, докторе, за пари — отговори Чандлър. — Те ми направиха предложение, което не можех да откажа.
— О, да… дълговете на комар — отбеляза Мастърс. — Колко бяха… тридесет, четиридесет хилядарки?
— Значи вие сте подслушвали кабинета ми! Управлението дори няма достатъчно пари да провери кабинетите ни за подслушвателна апаратура. Да, последния път, когато си направих труда да ги събера, бяха четиридесет хиляди за издръжка на бившата ми жена и детето, няколко просрочени плащания за покупки, направени с кредитни карти, за апартамент, кола и приятелка в Лас Вегас…
— Не забравяйте Кей в Гренит Бей — подсети го Мастърс.
— О, тя не е нищо в сравнение с Еди от Лас Вегас — каза спокойно Чандлър. — Затова го правя, Мастърс. И днес всички тези дългове се изчистват. Единственото условие е да доставя вас и костюма на Таунсенд.
59
Една бира, моля (нем.). — Б.пр.