Оловният войник
- Автор: Браун Дел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стоянов
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Оловният войник». Краткое содержание книги:
Във фоайето на всеки етаж имаше десет железни маси, заковани за пода, а към всяка от тях по пет също заковани стола. Топлата храна се приготвяше в кухнята, сипваше се в картонени чинии върху пластмасови подноси и с големи колички се закарваше във фоайето. Приборите бяха от картон. Затворниците си вземаха порциите и си намираха място на масите.
С изключение на болните или много буйни затворници най-често нямаше предварително разпределение. Затворниците сами избираха къде да седнат — черни с черни, бели с бели, латиноамериканци с латиноамериканци. Обикновено имаше достатъчно места, за да могат враждуващите групи да седят разделени. Но дори когато мястото беше относително недостатъчно, затворниците знаеха, че храненето не е време за бой. Освен това, въпреки опасното ниво на напрежение затворът не беше със строг режим. Това бяха затворници, очакващи съд, но още неосъдени. Повечето се занимаваха със себе си и отбягваха да се забъркват в конфликти.
Патрик взе първия попаднал му поднос. Не искаше да изглежда придирчив за дреболии или да бави онези зад него. Сипа си чаша вода, взе кофичка с мляко от голяма вана с лед и шоколадови сладки с орехи. Намери си място между двама по-възрастни на вид мъже. Ястието беше така наречения бифтек „Салисбъри“ — парче месо, плуващо в мазен сос заедно с разварени моркови, мачкани картофи и парче хляб. Мъжете от двете му страни го погледнаха, но не казаха нищо.
Патрик остави блюдото си недокоснато, изяде сладките, изпи млякото и водата. Допълнително не се полагаше и той се огледа за някой, който би искал още една порция. Двамата възрастни мъже до него отказаха. Предложи и на другия от масата.
— Ей, искаш ли още малко?
— Остави ме на мира, мръсно копеле — озъби се затворникът.
Патрик съжали, че го попита. Човекът беше едър, с ниско подстригана пепелява коса. Явно бе бит — носът му беше счупен и изкривен, лицето ожулено. На ръцете си имаше татуировки и то правени не навън, а в затвора, от затворници с подострени химикалки…
Една от татуировките — най-голямата на лявата ръка — беше емблемата на „Сатанинско братство“. О, по дяволите…
Рокерът се беше навел над подноса си, бе го обхванал с ръце, сякаш го пазеше от крадец. „Сега моментът е подходящ да се махна от фоайето“ — реши Патрик. Той бързо стана.
— Ей! — озъби се рокерът и втренчи злобните си очи в него. — Ти! Кой си ти?
— Никой, шефе — отвърна Патрик.
— Мамка ти, ти си онзи — извика рокерът. — Знам те. Чух за теб. Ти си човекът, който обикаля и избива Братството.
Двамата възрастни затворници бързо се махнаха от масата. Рокерът се изправи. Очите му горяха. Патрик вдигна глава към кулата на охраната, но полицаите не гледаха към тях.
— Слушай, шефе — каза Патрик, — грешно си разбрал. Аз не съм убивал членове на Братството.
Рокерът избухна като вулкан.
— Да пукнеш, проклетнико! — изрева той, хвърли се към Патрик, събори го на пода, затисна го с тялото си и започна да го удря по лицето. — Това… е… за… Братството! — викаше той при всеки юмручен удар.
Другите затворници ги наблюдаваха.
— Стисни го за гушата! — насърчаваха го те. — Убий този проклет лъжец! Размажи го заради Братството!
Патрик почувства нещо топло върху лицето си и през замъглените си очи видя кръв върху юмруците и ризата на рокера. После противникът му сграбчи с огромните си ръце врата му. Като в мъгла Патрик чу свирка и по високоговорителната уредба съобщиха нещо за душене. Рокерът го стисна по-силно. Той почувства нечия ръка върху гърлото си, друга върху главата, силен натиск… и всичко потъна в мрак.
4.
Роуд Маунт Вернън, Нюкасъл, Калифорния
Четвъртък, 1 април 1998, 09:05 тихоокеанско време
Джон Мастърс се събуди в тъмнина и откри, че ръцете и краката му са оковани с тежки вериги, а главата му е пъхната в дебела качулка. Беше гол. Имаше ужасно главоболие, очевидно от газа, с който го бяха приспали. Качулката миришеше на бълвоч.
Имаше чувството, че лежи от часове. Тогава чу отваряне на врата и приближаващи се стъпки.
— Guten Morgen62, д-р Мастърс — поздрави един глас.
62
Добро утро (нем.). — Б.пр.