Оловният войник
- Автор: Браун Дел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стоянов
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Оловният войник». Краткое содержание книги:
Скара отстъпи настрана.
Полицейският началник Барона на свой ред зае мястото си пред микрофона.
— Не мога да коментирам повече случая от съображения за опазване на следствената тайна, но бих желал да отбележа един много важен момент: Този град няма да позволи подобна опасна самоинициатива. Градът и окръгът Съкраменто имат най-добрите сили за сигурност в страната. Ние не се нуждаем от неупълномощени лица, независимо кои са те, да вземат в свои ръце опазването на реда и да рушат мира с омраза и насилие.
Ние сме правово общество и няма да позволим на никого, без значение какъв е неговият произход или лична мотивация, трагедия или съображения, да си присвои правото да прилага закона. Макланахан и Мастърс, ако бъдат признати за виновни в престъпленията, в които са обвинени, ще бъдат наказани най-строго в съответствие с наказателния кодекс. Аз призовавам гражданите на този окръг да не се влияят от подбудите, които могат да изтъкнат заподозрените в оправдание за стореното от тях. Щом са нарушили закона, те трябва да понесат предвиденото от кодекса наказание. Благодаря.
Сакраментски окръжен затвор, улица „И“, номер 651, Сакраменто, Калифорния
Четвъртък, 31 март 1998, 08:15 тихоокеанско време
Заместник-шерифът поведе Патрик Макланахан към стаята за свиждане. Придружи го покрай редицата кабини с телефонни слушалки, чрез които затворниците се свързваха с посетителите от другата страна на плексигласовата бариера, до най-отдалечената. Патрик беше с бяла, твърде тясна за него тениска, с надпис на гърдите и на гърба: „ЗАТВОРНИК, САКРАМЕНТСКИ ОКРЪЖЕН ЗАТВОР“. Носеше торбести сини джинси и много широки платнени обувки. Заместник-шерифът вървеше между него и затворниците, но това не попречи на неколцина от тях да се обърнат и да го изгледат заплашително, мърморейки гневно под нос.
Джон Мастърс чакаше, облечен в костюм и вратовръзка. Когато Патрик влезе в кабината, Мастърс го погледна стреснато. Той вдигна слушалката. Изслуша записаното на лента предупреждение, че разговорите могат и да се записват.
— О, господи, Патрик! — възкликна Джон. — Какво е станало с лицето ти?
Патрик внимателно опипа резките на подутите си и ожулени бузи и уста.
— Имах малка разправия с едни — каза той.
— Добре ли си? — Патрик кимна. — Ако тук не могат да те защитят, ще помоля адвоката да уреди да те прехвърлят на друго място…
— Сега съм изолиран.
— Слава богу.
— Това означава, че само една уста от всеки три може да ме плюе — каза Патрик с иронична усмивка. — Сега те само ме заплашват, че ще ми откъснат топките, но не могат да се опитат да го сторят.
— Патрик, как можеш да се шегуваш в такъв момент?
— Ще се оправя, Джон — успокои го Макланахан. — Половината от тях мислят, че аз съм убил техните приятелчета, другата половина се страхуват, че ако ми сторят нещо, моите близки навън ще си отмъстят на семействата им. Това е част от живота в бандата… Тормозейки ме, те показват на другите членове, че са силни. Ще се справя.
Лицето на Джон стана пепеляво, беше му трудно да повярва чутото. Патрик посочи с пръст микрофона, за да го предупреди, че разговорите могат да се подслушват.
— Говори ли с Уенди?
— Да — отвърна Джон, потвърждавайки с кимане на глава, че е разбрал знака. — Тя е добре. Безпокои се за теб.
— Как е Брадли?
— Чудесно — увери го приятелят му. Той се усмихна и добави: — Много хора от твоето… твоето семейство ми се обадиха. — Той подчерта думата семейство и Патрик го разбра. — Много са разтревожени за теб и ще направят всичко възможно да излезеш оттук с неопетнено име.
— Това е чудесно — каза Патрик. — Помоли ги да говорят с Уенди и да я уверят, че всичко ще се оправи. Много скоро ще изляза оттук. С нетърпение чакам да разкажа истината пред съда. Среща ли се с някого от адвокатите ни?
— Почти цял час разговарях с Хенри Фулър от юридическата фирма, която ни защитава — отговори Джон. — Те са поискали полицейските рапорти. Смятат, че съществува голяма вероятност да оборим всички обвинения. По-късно тази сутрин някой от адвокатите ще говори с теб. — Джон погледна малко смутено после добави: — Донесох парите, за които помоли миналата вечер, но ми ги взеха. Казаха, че трябва да ги впишат. Получи ли ги? — Патрик поклати глава. — Господи, Патрик, това е истински кошмар.