Оловният войник
- Автор: Браун Дел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стоянов
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Оловният войник». Краткое содержание книги:
— Всичко ще се оправи, Джон — успокои го Патрик. — Просто кажи на Уенди и на семейството, че съм добре.
— Бъди спокоен, Мак — каза Джон, гледайки безпомощно как отвеждат Патрик.
Един едър, жесток на вид затворник стана от мястото си, когато Патрик минаваше, блъсна се в него и изпсува гадно, преди полицаите да го върнат на мястото му.
Пред входа на затвора чакаха репортери, затова изведоха Джон през задния изход, който граничеше с гаража. Тежката желязна врата се затвори зад него. Той внимателно пристъпи напред и се заоглежда за колата на компанията, която трябваше да го вземе. Заваля. Отначало само ръмеше, след това дъждът се усили.
„Човече, изглежда животът точно сега е решил да ти се подиграва — помисли си той. — Патрик е в затвора, обвинен в убийство; проектът «Войник на двадесет и първото столетие» е компрометиран, може би дори провален; компанията се носи безцелно като кораб без платна. Дори Хелън Кадири я няма да те тормози…“
Хелън. От много дни за първи път се сети за нея и тази мисъл го сгря. Никога досега Джон не бе се почувствал истински самотен. Винаги беше заобиколен от хора: първо в академията, после в правителствените среди, след това в компанията. Сега всички го бяха изоставили. Той се нуждаеше от Хелън. Искаше я. В миналото тази идея би предизвиквала у него смях, по-късно стана невъзможна, а сега бе единствената, която го владееше.
Той извади от джоба си клетъчния си телефон — собствено производство — миниатюрен прибор, който се закача на ухото, улавя звуковите вибрации в черепа и ги предава по безжичен път. Джон използва гласови команди да набере домашния й телефон в Сан Диего и попадна на телефонния й секретар.
— Хелън, обажда се Джон — каза той, след като си пое дълбоко дъх. — Не зная дали си научила последните новости, но аз съм в Сакраменто. Току-що ме пуснаха от затвора под гаранция. Патрик е задържан. Ние…
Канеше се да й разкаже всичко и да опише обстоятелствата, но разбра, че не може да продължи… Сърцето му не му даваше да използва отново компанията, не можеше да си позволи да бъде толкова егоистичен.
— Хелън, нуждая се от теб — каза накрая той. — Разбира се, и компанията се нуждае, но аз се нуждая повече. Необходима ми е твоята подкрепа, твоите напътствия, твоята дружба. Не зная къде си, но, моля те, ела в Сакраменто. Няма да те виня, ако не дойдеш, но те моля, не ме изоставяй сега. Аз… аз те обичам, Хелън. Може би изглеждам като най-големия глупак на света, но пет пари не давам. Обичам те. Чао.
Джон свърши разговора и свали слушалките. Малко по-късно от другата страна на улицата се чу клаксон. Той се огледа и видя една ръка да му маха. Най-после колата му. Водачът не му беше познат, а стъклата бяха тъмни и не можеше да види кой е вътре. Джон пресече улицата и приближи. Изненада се като видя на предната седалка Том Чандлър.
— Здравейте, д-р Мастърс — поздрави го капитанът. — Ще приемете ли да ви откараме? — Той забеляза озадачения израз на Мастърс, който гледаше към непознатия шофьор. — Това е полицай Уилямс от моя участък. Днес реших да не карам сам. Нуждаете ли се от кола?
— Чакам да дойде моята. Благодаря.
— Д-р Мастърс, чуйте ме, зная какво изпитвате вие и Макланахан — каза Чандлър. Той продължи по-тихо, така че водачът да не може да чуе. — Не ме съдете строго, защото аз само си върша работата. Ще бъде по-лошо, ако явно ви толерирам. Ако по някакъв начин допусна да се разбере, че за мен вие и генералът сте герои, ще бъда отстранен от случая и тогава двамата ще се озовете сами сред акули.
— Вие наистина ли смятате, че Патрик е герой? Предната нощ казахте, че е престъпник.
— Да, мисля, че сте герои — каза Чандлър, — щом сте се заловили да изчистите града от такава измет. Това е проява на кураж, на истинска смелост. Но Макланахан и в затвора и градът, който вие с него се опитахте да защитите, иска да го накаже за назидание. Това не е право. Ние трябва да се борим заедно и да изготвим обща стратегия. Елате в моя кабинет да си поговорим. Можете да се обадите на вашите хора и да им съобщите откъде да ви вземат.
— Не зная…
— Хайде, докторе, хайде, аз правя всичко, което мога, за да се възползвате от всяка благоприятна възможност — каза Чандлър. — В случая Окръжната прокуратура няма да успее. Те притискаха мен и моите момчета, опитваха се да намерят дори най-малкото доказателство за вина. Не можаха. Но сега аз се нуждая от вашата помощ.