Оловният войник
- Автор: Браун Дел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стоянов
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Оловният войник». Краткое содержание книги:
— Дойдохме точно на време… Извадихте голям късмет, майоре — каза гласът с английски акцент, а после остро заговори на немски.
Джон обърна глава. Райнгрубер гледаше безстрастно.
— Махайте се, преди да съм ви хвърлил във варела! — Англичанинът отиде при Джон. — Добре ли сте, д-р Мастърс? — попита той. На лицето му беше изписана тревога. Зъбите на Джон тракаха прекалено силно, за да може да отговори. — Донесете онези одеяла, докторе, веднага.
Той уви Джон в две големи одеяла, седна до него и му подаде купа пилешки бульон.
— Вие сте… вие сте Таунсенд, нали? — попита Джон, след като малко се постопли.
Докторът се въртеше наоколо и периодично му проверяваше пулса.
— Да, докторе. — Таунсенд видя в очите на пленника да се появява недоверие, после страх. Джон го гледаше изпитателно, но не успя да открие по лицето му друго, освен съжаление и загриженост. — Не се тревожете — каза англичанинът, — майор Райнгрубер си отиде… засега.
— Пуснете ме да си вървя — помоли Джон. — Кълна се, че няма да кажа на никого за вас, момчета. Ще платя какъвто искате откуп. Само ме пуснете да си вървя.
— Да не говорим за това сега — обади се лекарят. — Сега имате нужда от почивка, млади човече.
— Разбира се. — Таунсенд потупа успокоително Мастърс по рамото. — Ще говорим по-късно — обеща той и излезе.
— Това беше Грегъри Таунсенд, нали? — попита Джон. — Международният терорист?
Лекарят се засмя.
— Наистина е той. Но не е терорист. Този етикет му лепнаха различни журналисти в писанията си — каза той. — Нарекоха го терорист като Карлос Чакала или нещо от този род. Глупости.
— Наистина. — Джон присви очи. — Вие говорите глупости. Скроихте ми номер да спечелите моето доверие. Вие всичките сте главорези, като онзи садист, психопата Райнгрубер.
При споменаване името на германеца лекарят пребледня.
— Внимавайте, д-р Мастърс — предупреди го той. — Майорът е опасен човек, много опасен. Полковник Таунсенд се старае да го държи много изкъсо, но той е непредсказуем. Бъдете много внимателен с него.
— А Таунсенд е светец, вуйчо на майка Тереза, предполагам?
— Полковникът ви спаси живота, млади човече — смъмри го лекарят. — Той дойде точно навреме и видя какво беше направил Райнгрубер. Можехте да се удавите.
— Изглежда съм заспал. Хипотермия, предполагам?
— Да. Вие сте престояли във варела около деветдесет минути, от които може би три до четири под водата. За щастие, пулсът и дишането ви почти са спрели, преди да потънете. Полковник Таунсенд ви извади от водата и ви направи изкуствено дишане, докато се съвземете.
— О, по дяволите! — възкликна Джон. Големият международен терорист и контрабандист на оръжие бе спасил живота му? Това беше невъзможно, абсурдно… и все пак вярно. Сигурно са го делели секунди от удавянето. Той погледна объркан към лекаря. — А вие кой сте?
— Д-р Ричард Фокнър, специалист по вътрешни болести — отвърна лекарят. Той протегна ръка. — Напоследък работих в раковия институт „Дана-Фарбър“…
— В Бостън?
Фокнър кимна.
— Завършил съм Масачузетския технологичен институт. А вие къде сте учили?
— В медицинския факултет в Дартмут. Преди това в Дартмутския колеж. Аз…
— Не може да бъде! Аз също съм учил в Дартмут! Какво, по дяволите, правите тук?
— Грегъри… полковник Таунсенд преди година ми направи изключителна услуга — каза Фокнър. — Баща ми имаше дългове. Беше взел заем за лечението на майка ми. Бяхме заплашени, че ако не платим парите, ще убият мен, сестра ми, майка ми. Грегъри погаси дълга и ни спаси. За благодарност му помагам, когато мога.
— Но… Таунсенд е убиец, терорист…
— Нищо подобно — каза Фокнър. — Зная какво се говори за него, но ви уверявам, че това не е вярно. Той е професионален войник и почтен човек. За нещастие, склонен е да се свързва с неподходящи хора, например с майор Райнгрубер. Терористът е Райнгрубер. Ако не е Грегъри, целият щат да е в пламъци.
— Съвсем други неща съм слушал за него.
— Не вярвайте на лъжите, млади човече — посъветва го лекарят. — Но се пазете от германеца. Бесен е, защото Грегъри го смъмри пред вас. Грегъри ще ви защити, но вие трябва да му вярвате и да бъдете предпазлив. Разбирате ли? — Джон кимна. — А сега да излезем оттук и да ви намерим топли дрехи.
Все още озадачен и неспокоен Джон опита още една молба.
— Защо не ме пуснете да си вървя? — попита той. — Това може да се уреди. Ще го направим да изглежда, сякаш съм ви цапардосал по главата…