Оловният войник

— Хей, швабско копеле, отнасяй се към мен като към човек! — изкрещя Мастърс. — Мамка ти!

— О, сега се сещам за нещо, което мисля, че трябва да ти съобщя — каза Райнгрубер. — Научих от мои източници, че твоят приятел и колега Патрик Макланахан е убит вчера в Сакраментския окръжен затвор.

— Какво? — извика потресен Джон Мастърс, вдигна рязко глава и се удари силно в капака. Главата му отхвърча надолу, той нагълта вода, закашля се, дъхът му спря. — Патрик мъртъв? Как?…

— Очевидно е раздразнил някой затворник, може би член на нападнатата от него рокерска банда.

— Имаш предвид онази, която вие нападнахте! — поправи го Мастърс. — Вие убихте онези рокери! И те са отмъстили на Патрик заради вас? О, господи, не…

— Голямо нещастие — каза Райнгрубер с престорено съчувствен тон. — Доколкото разбрах, ще го кремират вдругиден. Ако ни съдействаш, може би ще имаш възможност да му отдадеш последна почит.

— Почакай! — закрещя Джон. — Ти нищо не си ме питал! Не си ми казал какво искаш! Почакай!

Но Райнгрубер вече беше излязъл.

Джон вика за помощ, докато прегракна. Позата му бе ужасно неудобна, не можеше да си опъне краката. Натисна с глава капака, за да го отвори. Но той не помръдна. Не му оставаше нищо друго, освен да намери начин да се справи със студа. Това беше по-лесно. Разбира се, сега му беше студено, но нали след известно време топлината от тялото му щеше да затопли водата достатъчно, за да не настъпи хипотермия. Той задвижи тялото си напред-назад като перална машина и ледените иглички, които бодяха ръцете и краката му изчезнаха. „Негодникът — помисли си Джон — няма да ме бие! Главорезите на Таунсенд може да са хладнокръвни терористи, но не са чак такива зверове“.

Той спря движенията и установи, че може да диша по-бавно и много по-лесно и да държи лицето си над водата. Идеално. Няма смисъл да се мъчи да се освободи. Беше невъзможно. „Не се паникьосвай. Успокой се“ — каза си Джон. Той затвори очи, спомни си пътуванията си до Гуам, Австралия, Южна Калифорния…

Събуди се с писък, последва клокочене, от гърлото му като от гейзер изригна вода. Опита се да си поеме дъх и откри, че не може, дробовете му бяха пълни с вода. Изпадна в паника, започна да се бори с ръцете, които се опитваха да го дръпнат под водата.

— Спокойно, млади човече, спокойно — чу той един успокояващ глас. Отвори очи. Видя над себе си добродушен на вид сивокос мъж. — Не се плашете. Аз съм лекар. Ще ви помогна.

Той натисна стомаха на Джон и от устата му изскочи вода. Закашля се и откри, че отново може да диша.

— Ще се оправи ли, докторе? — попита един глас с английски акцент.

— Да, да, всичко ще бъде наред — увери го лекарят. — Не е стоял много дълго под водата. Студът е забавил дишането и пулса му, така че няма да има никакви увреждания на мозъка.