Колекционерът на татуировки [calibre 2.42.0]

-      Аз... не съм сигурен, че искам да направя, такова... това - измънка Били.

Но тя сякаш не го чу.

Коланът падна.

И така започнаха кървавите години в Олеандровата стая.

При идването им тук, в Ню Йорк, двамата се бяха видели само веднъж - в деня, когато Били избяга от болницата, където бе отишъл не за да татуира поредната жертва, а да види леля си, болния си чичо и братовчеда Джош. Тогава той изобщо не беше в настроение да я задоволява (единственото, което леля Хариет очакваше от секса). Но тя настоя да се видят в хотела - Матю все още беше в болницата, а Джошуа бе изпратила по някакви задачи. Джош винаги правеше каквото му кажеше мама.

Сега, на фона на ритмичното бръмчене на пералнята, Били попита:

-      Как е той? Джош каза, че е доста добре. Само малко блед.

-      Да върви по дяволите - изсъска Хариет. - Матю ще се оп­рави. Защо просто не ни направи тази услуга да умре'?

-      Да, би било удобно - съгласи се младежът. - Но ще бъде по-добре, ако стане по първоначалния ти план.

-      Предполагам.

Планът беше такъв: След като приключеха Модификацията тук, в Ню Йорк, щяха да се върнат у дома в Южен Илинойс, да убият Матю и да натопят за това някой нещастен негър или латино, случайно избран от кухнята за бедни в Олтън или Из­точен Сейнт Луис. Матю щеше да стане мъченик, а Били - да поеме ръководството на „Съвета за върховенство на американ­ското семейство“ и да го превърне в най-добрата военизирана организация в страната.

Били щеше да бъде крал, а Хариет - кралица. Или кралица-майка. Реално, и двете.

СВАС беше една от десетките въоръжени милиции в стра­ната, организирани в хлабав съюз. Названията бяха различни, но възгледите им бяха на практика едни и същи: върховенство на щатските, общинските или - още по-добре – племенните закони над федералните; прекратяване на медийната пропа­ганда; пълно спиране на помощта и намесата в други държа­ви; забрана на хомосексуалността (не само на гей браковете); забрана на смесените бракове и поддържане на различни (и не задължително равноправни) доктрини за расите; изгонване на всички имигранти от страната; управление, основаващо се на християнските ценности; домашно обучение. Ограничаване на нехристиянските религиозни практики.

Огромен брой американци изповядваха тези възгледи, но проблемът, поради който тези милиции не можеха да се раз­растват, не беше идеологията им, а това, че се ръководеха от хора като Матю Стантън - застарели мъже без въображение и без абсолютно никаква харизма освен за други застарели мъже без въображение.

Нямаше съмнение, че чичо Матю е работил ефикасно в своето време. Беше убедителен проповедник и учител. Вярва­ше в учението на Христа и родоначалниците на религията. Но никога нямаше да направи нещо толкова вълнуващо, колкото бомбения атентат в Оклахома Сити например. Неговото разби­ране за активна борба за каузата се ограничаваше с убийството или побой над някой лекар, извършващ аборти, взривяването на някоя клиника или централа на данъчната агенция, побои над емигранти, мюсюлмани или гейове.