![Колекционерът на татуировки [calibre 2.42.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/1/2/6/kolekcionert-na-tatuirovki-calibre-2-42-0-download.jpg)
Колекционерът на татуировки [calibre 2.42.0]
- Автор: Дивер Джеффри
- Серия: Линкълн Райм #11
- Год: 101
- Язык: болгарский
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Колекционерът на татуировки [calibre 2.42.0]». Краткое содержание книги:
Хариет Стантън обаче бе далеч по-амбициозна от мъжа си и знаеше, че групировката ще загине в близките десет години, ако не привлече млада кръв, ако не възприеме нов подход за разпространяването на политическото си послание сред по-младата, по-модерна аудитория. Модификацията беше нейна идея - но бавно я бе втълпявала на Матю, за да го накара да повярва, че е негова.
Преди няколко месеца, докато с Били лежаха на дивана в Олеандровата стая, тя му обясни идеите си:
- Имаме нужда начело да застане някой, който ще привлича младите. Вълнение. Ентусиазъм. Творческо мислене. Социални медии. Ти ще привлечеш младото поколение. Когато ти говориш за Закона, ще те слушат. Момчетата ще те почитат като идол. Момичетата ще въздишат по теб. Можеш да ги накараш да направят всичко. Ти ще си Хари Потър на каузата. След смъртта на Матю твоите акции ще хвръкнат във въздуха. Ще привлечем стотици, хиляди младежи. Ще превземем „Патриотичния фронт на Средния запад“.
Това беше една легендарна групировка недалеч от седалището на СВАС, предвождана от двама богати на идеи водачи.
- Няма да спрем, докато не се разпрострем в цялата страна.
Хариет вярваше, че има безброй американци, които не харесват посоката, в която отива страната, и биха се присъединили към СВАС. Но те трябваше да знаят какви са опасностите: терористи, ислямисти, малцинства, социалисти. И имаха нужда от харизматичен млад водач, който да ги защитава от тези опасности.
Хариет и Били щяха да ги спасят.
Имаше и друга причина за убийството. Хариет разполагаше с ограничена власт в организацията в сегашния ѝ вид - защото беше, разбира се, просто жена, съпругата на основателя на Съвета. Били и новото поколение вярваха, че дискриминацията на жените е отклонение от важните проблеми - расовата сегрегация и национализма. Докато Матю и такива като него - пристрастените към лова и пурите - командваха, Хариет щеше да остане в периферията. Това бе просто недопустимо. Били щеше да ѝ даде власт.
Сега, в пералното помещение, той почувства погледа ѝ и се обърна към нея. Това срещане на погледите бе същото, каквото го помнеше от години. Когато беше върху нея, всеки път се опитваше да опре лицето си на възглавницата, но тя го хващаше за косата и дръпваше главата му нагоре, докато застанеха очи в очи.
- Е, какви следи имат сега от полицията? - попита тя.
- Всичко е наред. Ченгетата ги бива, но приеха описанието ти: руски или славянски черти, около трийсетте, с кръгла глава, светлосини очи. Точно обратното на мен.
Когато Амелия Сакс я „спаси“ в болницата, Хариет даде фалшиво описание за фоторобота, за да отклони полицията от племенника си, който бе дошъл в лечебното заведение не за да татуира нова жертва, а просто да види Матю.
Били попита за братовчед си - дали приема всичко нормално?
- Джош си е Джош - разсеяно отговори Хариет, което обобщаваше почти изцяло отношенията между майка и син. После се изсмя като малко момиченце. - Леле, каква екскурзия си направихме само, а? Не стана, както бяхме планирали, но мисля, че така е по-добре. След удара Матю ще изглежда слаб. Така ще му бъде по-лесно да се... оттегли, когато се върнем у дома. Неведоми са пътищата Господни, нали?
Приближи се до Били, хвана го за едната ръка и с другата погали с пръсти гладката му буза.
Една лампичка примигна и пералнята превключи на друга част от програмата. Хариет погледна машината критично. Били си спомни, че вкъщи простираше прането да съхне на открито. Представи си дрехите като немощни телесни части, поклащащи се на лекия ветрец. Понякога тя качваше въжетата за пране в Олеандровата стая.
Изведнъж забеляза, че Хариет е вдигнала ръце и вади фибите от косата си. Отново се усмихваше. Усмихваше се по онзи начин.
Сега ли? Сериозно ли искаше?
Но какво имаше да се изненадва? Леля Хариет винаги беше сериозна. Тя отиде до вратата на пералното помещение и я затвори.
Хипнотизиращият ритъм на плискащата се вода бе единственият шум в стаята.
Хариет заключи вратата на пералното помещение. И изгаси лампата.
60.
- Сапьорните отряди са на позиция - извика Пуласки.
- Чудесно. Е, намери ли го, Мел?
Купър бе изкарал Библията на главния монитор.
- Точно както каза, Линкълн. В „Битие“.
- Чети.
- „В шестстотната година на Ноевия живот, във втория месец, на седемнайсетия ден от месеца, в същия ден всичките извори на голямата бездна се разпукнаха и небесните отвори се разкриха. И дъждът валя на земята четирийсет дни и четирийсет нощи.“ - Купър отмести очи от екрана. - Ето: „Шестстотната“, „втория“, „седемнайсетия“ и „четирийсет“. Всичките са тук.