В името на любовта

Внушителната постройка „Елдридж Маншън” бе служила за декор на десетки филми и телевизионни сериали, но никой досега не я бе виждал в този вид – до входния портал се стигаше по две пътеки, над които бяха опънати високи тенти. По-голямата, снежнобяла, с пищна украса и надпис „Имение Скофийлд”, водеше към главния вход. Върху по-малката зелена тента, разположена малко по-настрани, бе написано: „Само за слуги”.

Гостите се смееха, докато слизаха от лимузините, бентлитата и поршетата. В унисон с духа на партито, онези, които бяха облечени във вечерни рокли, смокинги, елегантни екипи за тенис или костюми „Шанел”, навирваха носове и се насочваха към главния вход, но Джак Пейтриът не беше вчерашен. Легендарната рок звезда, в най-удобните си джинси и карирана памучна риза, нахлузил градински ръкавици и затъкнал в колана пакетчета със семена, бодро се запъти към входа за слугите, хванал под ръка съпругата си. Семплата черна рокля на Ейприл, обичайната униформа на икономките, щеше да е безлична, ако не беше елегантният корсет с дълбоко деколте, сътворен от Ейприл специално за случая. Два ключа, предназначени да отключват всякакви врати, висяха на черен копринен шнур, сгушени кротко във вдлъбнатината между гърдите й. Дългата й руса коса бе прибрана в хлабав и много секси кок.

Рори Кийн, в скромна рокля на френска камериерка, настигна Джак и Ейприл до входа за прислугата. Кавалерът й за вечерта, жизнерадостен капиталист спекулант, издокаран в ливрея на иконом, не беше любовник, а приятел, който я придружаваше на подобни светски сбирки.

Родителите на Мег влязоха през главния вход. Актьорът и драматург Джейк Коранда беше в изискан бял костюм, подчертаващ смуглата му кожа, а прелестната му съпруга Фльор Савагар Коранда блестеше в елегантна рокля от шифон на цветя, падаща на причудливи дипли около стройната й фигура. Мег, облечена като хипарката Зуи, най-добрата приятелка на Скутър, предпочете да мине през входа за слугите, съпроводена от спътника си за вечерта – безработен музикант и същински двойник на Джон Ленън от седемдесетте години на миналия век.

Чаз стоеше до вратите на балната зала, дивейки се на себе си, задето бе позволила на Джорджи да избере костюма й. И ето я сега, накипрена като шибан ангел, в проблясваща сребриста рокля и ореол от станиол, прикрепен към голямата оранжева перука. Щом повдигнеше очи, можеше да види оранжевите къдрици, спускащи се над веждите й. Идеята бе хрумнала на Джорджи от епизод тринайсети – „Сънят на Скип”. Когато Чаз възропта срещу костюма, Джорджи я дари със странна усмивка, заявявайки, че Чаз била предрешен ангел. Какво, по дяволите, означаваше това?