В името на любовта

— Също като теб.

— Ти си такава, каквато си, и точно затова те обичам. Винаги съм те обичал.

— Аз никога не съм се чувствала… много обичана.

— Разбирах го, но не знаех как да го променя, затова се опитвах да го компенсирам, като се посветих изцяло на кариерата ти. Исках да се убедя, че правя най-доброто за теб, но през цялото време осъзнавах, че не е достатъчно. Дори никак.

Жалостта растеше в гърдите и ведно с тъгата за всичко, от което е била лишена, и увереността, че майка й, жената, която баща й описваше, нямаше да иска да го види такъв.

Той взе очилата и потърка горната част на носа си.

— Когато видях в какво състояние беше, след като Ланс те изостави, колко страдаше и се измъчваше, ми идеше да го убия. Но самият аз не съумях да те утеша. А след това се омъжи за Брам. Не мога да забравя миналото, но зная, че го обичаш, и се опитвам да го приема.

Джорджи едва не възрази, но навреме прехапа език.

— Татко, разбирам колко те нараних и обидих, като ти заявих, че смятам занапред сама да направлявам кариерата си, но аз искам просто… да бъдеш мой баща.

— Ти съвсем ясно ми даде да го разбера. – Пол вдигна лице към нея. Изглеждаше по-скоро разтревожен, отколкото обиден. – Ето какъв е моят проблем. Познавам добре този град. Може би е проява на извънредно голямо самочувствие или прекалено желание да те закрилям, но не вярвам, че някой друг ще постави твоите интереси над своите.

За разлика от него, осъзна тя, при все че невинаги бе съгласна с резултатите.

— Трябва да ми се довериш – рече Джорджи тихо. – Ще искам мнението ти, но окончателното решение – правилно или погрешно – ще бъде мое.

— Мисля, че това отдавна трябваше да се случи – кимна той нерешително и се наведе, за да вдигне счупената видеокамера. – Съжалявам за камерата. Ще ти купя нова.

— Всичко е наред. Имам резервна.

И двамата се умълчаха. Чувстваха се неловко. Но знаеха, че най-трудното беше зад гърба им.

— Джорджи… не зная как точно се случи, но изглежда… – Завъртя в ръка счупения корпус на камерата. – Има вероятност – малка вероятност – може би… ще подновя кариерата си.

Разказа й за посещението на Лора и за настойчивостта й да му стане агент, както и за уроците по актьорско майсторство, които бе започнал да посещава. Изглеждаше едновременно засрамен и малко объркан.

— Забравил съм колко обичах работата си. Чувствам, че най-после правя това, с което отдавна трябваше да се заема. Сякаш… съм се завърнал у дома.

— Не зная какво да кажа. Това е прекрасно. Изумена съм. И развълнувана. – Джорджи докосна ръката му. – Ти беше блестящ онази вечер, когато чете ролята на бащата в „Къща на дървото”. А аз така и не ти го казах. Предполагам, че не си единственият, който таи чувствата и мислите си. Кога имаш прослушване? Разкажи ми повече.