Света троица [Войните на Розите-2]

Электронная книга - «Света троица [Войните на Розите-2]». Краткое содержание книги:

Епичната сага „Войните на Розите“ от Кон Игълдън — всепризнат майстор на историческите романи — продължава с втората книга „Света троица“.Годината е 1454-та, а Хенри VI е повален от коварна болест, която поразява ума и сетивата му. Кралят само формално управлява Англия, а това засилва бунтовническите настроения в страната. Амбициозната кралица Маргарет от Анжу — една от най-противоречивите и властни жени в английската история — се опитва да защити интересите на съпруга си и да запази мира.Междувременно сред феодалите се надига негодувание и мощните фамилии Йорк, Солсбъри и Уорик се обединяват срещу кралската власт. Новата „света троица“ планира да въстане и да пренапише с кръв хода на историята. Сблъсъкът между родовете Ланкастър и Йорк обрича Англия на гражданска война и разпокъсване… Ще възвърне ли Хенри VI престола си в Лондон?

Перейти на страницу:

— Това е то — каза той на баща си. — Направиха пробива си. Ще останеш ли да въвеждаш ред? Достатъчно време загубихме вече, а целта ми е далеч по-голяма от една крепост или дори самия Лондон.

— Върви, с Бога напред! — рече Солсбъри и премести очи от сина си на Едуард Марч. Ако не друго, то поне изпита облекчение, че имаше възможност да остане, вместо да трябва да натоварва старите си кокали с още осемдесет или деветдесет мили до Ковънтри. — Остави ми няколкостотин войници и ще хвърлям око на тълпата, макар да смятам, че яростта им ще гори не по-кратко от гръцкия огън. По дяволите, не съм си и представял, че ще видя как използват тази отвратителна гадост срещу собствения ми народ. Някой ще пострада заради това.

По-старият граф се отдръпна, а синът му и Марч хукнаха с две дузини мъже, вече вдигнали рогове, за да повикат останалите. Солсбъри знаеше, че ще отнеме много време да се въведе ред сред момчетата от Кент и да бъдат насочени по пътя на север. Почувства гордост от сина си тогава — Уорик нито за миг не бе изпуснал от очи пътя, по който трябваше да върви. Каквито и ужасии да бяха видели, Лондон представляваше само стъпка, началната стъпка на всичко това.

Започна да се стъмва, докато Уорик и Марч събираха войската си отново в северния край на градските стени. В сумрака сред тях се възвърна някакво спокойствие, макар че мнозина от кентските мъже бяха плячкосали бира, а други воняха на пушек и бяха зашеметени от онова, на което станаха свидетели.

Капитаните се занимаваха със събирането на мъжете и някои трябваше да бъдат поотупани, преди да се съгласят да напуснат града. Присъствали бяха на такова насилие над невинни хора, което плачеше за отмъщение. Жени и деца бяха изпепелени в тълпата край Тауър и те искаха да пролеят кръв в замяна. Наложи се Уорик да убеждава десетина настръхнали групички и да им припомня, че са дошли, за да ударят самия крал. Това се оказа достатъчно за повечето и Уорик ги видя как стискат брадвите и си представят как ги размахват, за да отмъстят за част от онова, което бяха видели. Не се съмняваше в ентусиазма на тези хора, той беше унищожителен и изпепеляващ.

В този момент църковните камбани из цял Лондон забиха, водени от приглушения звън на Стария Едуард в Уестминстър, на миля от тях. Въздухът беше топъл и мракът се сгъстяваше над десетхилядната армия. Пътят беше в краката им, здрави римски камъни. Уорик единствено съжаляваше, че не бе имал време да вземе със себе си някое от онези лондонски оръдия, но такива тежки неща щяха да ги забавят много. Скоростта беше всичко сега, знаеше го. Мъжете му бяха намерили две каруци в една конюшня край стените на града. Животните пръхтяха и се дърпаха, не особено щастливи от товара на мъжете в доспехи върху гърбовете им.

— Осемдесет мили! — изрева Уорик внезапно към мъжете около себе си. — Само осемдесет мили по хубав път — и ще се срещнете с кралската армия, която трепери от страх. Мъже, дето ми взеха всичко, и мъже, дето ще вземат всичко от вас. Викайте „Уорик“! Викайте „Марч“! Викайте „Йорк“ и „Джак Кейд“! Ще тръгнете ли с мен?

В отговор те заръмжаха и затропаха с крака, и той ги поведе на север.

26.

Томас, лорд Егремонт, предпочете да се взира във върховете на обувките си, вместо да гледа разяреното лице на своята кралица. Стоеше под огромното платнище, където шестгодишният принц дърпаше майка си за полата и искаше тя да му обърне внимание, като ѝ задаваше въпрос след въпрос, но Маргарет се бе вторачила в Егремонт и не обръщаше внимание на сина си.

— Ваше Височество — опита пак Томас, — изпратих най-бързите си вестоносци до брат ми. Не мога да им сложа крила, но той сигурно вече е тръгнал с войските си насам, за да подкрепи съпруга ви. Освен това имам със себе си моите мъже и личната ми охрана.

— Не е достатъчно — отсече Маргарет и изведнъж се обърна към Едуард, и го сграбчи за ръката. После видя, че е стреснала сина си, и с видимо усилие смекчи гласа си. — Едуард, миличък, не можеш ли да намериш нещо друго да правиш, вместо да ми задаваш всичките тия въпроси? Иди и намери лорд Бъкингам. Той искаше да ти покаже новите си доспехи.

Малкото момче развълнувано изхвръкна от шатрата и остави Маргарет насаме с по-малкия син на семейство Пърси. На Томас детето вече му липсваше, след като досега тъй полезно отвличаше вниманието им.

— Милорд Егремонт, щом не можете да ми обещаете бройката, която събрахме при Лъдлоу, няма да имам избор. Ще трябва да отведа съпруга си обратно в Кенилуърт и да чакам да ни нападнат! Кралят на Англия, Томас! Принуден да бяга от една шайка предатели!

Перейти на страницу:

Сюжет

Атмосфера

Главный герой

Общее впечатление

Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)

Не работает?