Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Криминальные детективы » Отдел Убийства: Главният заподозрян
Отдел Убийства: Главният заподозрян - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Отдел Убийства: Главният заподозрян

Электронная книга - «Отдел Убийства: Главният заподозрян». Краткое содержание книги:

Сред мафиотските престрелки и поръчковите атентати, които тресат руската столица, той е почти незабележим. И все пак доста хора имат причини да се страхуват до смърт от него. Жертвите му влизат в графата „изчезнали“. Само че винаги ги намират — вече мъртви. Ще успее ли „мозъкът“ на отдела за борба с тежките престъпления майор Анастасия Каменска да го „изчисли“, или убиецът пръв ще се добере до нея…
1 ... 115 116 117 118 119 120 121 122 123 ... 171
Перейти на страницу:

Някъде привечер се появи Коротков и надникна в кабинета й да доложи за поредното посещение при Черкасов. Въпреки очакванията, дори след като в дома му бе намерен бележникът на един от загиналите юноши, опитите да го пречупят не дадоха резултат. Черкасов нито веднъж не се смути и не обърка показанията.

— Но с какво се занимава по цял ден в компанията на двамата юнаци? — поинтересува се Настя. — Да не ги сваля?

— Май че не — сви рамене Коротков. — По цял ден играят преферанс. И са съвсем доволни един от друг.

— И кой печели?

— Нашият приятел Черкасов. Със завидно постоянство и огромно преимущество. Дори ми подариха един показен картон, за да ми стане по-ясно. Искаш ли да видиш? Ти си известна картоиграчка.

Настя взе разчертания и запълнен по време на играта „картон“. Веднага се вижда, че хората са имали цял вагон свободно време, помисли с усмивка тя. Не са играли традиционно на „двайсет“, а на цяло „сто“. Но картонът наистина бе впечатляващ. Ако се съди по вистовете, Черкасов пръв е свършил своята „партия“, при това единият партньор е имал в този момент малко повече от четирийсет, а вторият — само двайсет и шест. А към края на играта Михаил Ефимович е успял да ги „вдигне“, единия на сто и шейсет, другия чак на двеста и осемнайсет, пробутвайки им „пасове“ и оставяйки ги без няколко вземания на осмата игра, при което самият той, естествено, играе „амнистер“, като има смешните трийсет.

— Да — поклати тя глава, — майстор е, няма две мнения.

В съзнанието й отново премина смътното усещане, че преди е виждала някъде Черкасов. Настя огледа листчето, което държеше в ръцете си, и изведнъж си спомни. Миша Черкасов. Седяха един до друг на общосъюзната олимпиада по математика. Господи, колко отдавна беше… В десети клас. Почти преди двайсет години. Тогава и двамата станаха лауреати. Настя завоюва второто място, а Черкасов — третото. Бива ли такова нещо, толкова способен математик да обикаля по къщите да мие прозорци и да окачва полилеи. Защо? Какво се е случило с него? Ако беше станал програмист, щеше да печели прилично, програмните продукти сега са скъпи. А като се съди по автобиографията му, той дори не е завършил института.

— Юра — тихо каза тя, — а защо Черкасов е напуснал института? Или са го изгонили?

— Не съм се интересувал. Откога е било…

— Но все пак?

— Добре, утре ще попитам, щом се интересуваш.

Настя помълча, въртейки замислено листа с резултатите от играта.

— Как ти се струва, той прилича ли на психар?

— Никак не ми изглежда такъв — сърдито изръси Коротков. — Изморен съм, искам да ям, искам да спя, цяла камара трупове ме чака, а работата не върви.

— Не се сърди, Юрик. За мен е важно да знам мнението ти.

— Ако искаш да знаеш мнението ми — не, не прилича. Общувам с него всеки ден и нито веднъж не ми е казал нито една дума, която да ме накара да се усъмня в психическото му здраве. Той е логичен, последователен, нищо не забравя и не бърка. Настроението му е умерено, без видими спадове. И чудесно играе на карти. Това достатъчно ли е, или искаш да чуеш още нещо?

— Юра, но ако казва истината и не е луд, тогава какво е станало с момчетата?

— Настася, обожавам, когато задаваш гениалните си въпроси. Бих искал да чуя гениални отговори на тях.

— С отговорите сме зле — скъпернически се усмихна Настя. — Я да си ходим вече.

* * *

Жената на Александър Каменски — Даша — знаеше твърдо, че трябва задължително да проконтролира Настя, иначе ще облече нещо неподходящо. На дванадесети май, в неделя, направо от сутринта започна да осъществява контролната функция, като позвъни и зададе сакраменталния въпрос:

— Реши ли вече какво ще облечеш утре вечер за ресторанта?

Настя никак не разбираше вълнението й. Защо трябва да мисли какво ще облече, щом обличането ще е не по-рано от утре вечер?

— Утре ще реша — отвърна лекомислено тя.

— Ще решиш! — прихна Даша. — Ако те остави човек, ще дойдеш по дънки и тениска. Или веднага ще помислиш, или ще дойда да ти избера сама тоалета, така да знаеш.

Настя знаеше — това не са случайни закани. Миналата година Даша се занимаваше със сватбения й тоалет много преди бракосъчетанието и дори това не й попречи да дотърчи в деня на сватбата при Настя, за да проконтролира дали не е объркала каква пола облича и каква блуза.

1 ... 115 116 117 118 119 120 121 122 123 ... 171
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)