Отдел Убийства: Главният заподозрян
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #13
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Год: АТИКА
- ISBN: 954-729-031-2
- Переводчик: Венета Георгиева
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Отдел Убийства: Главният заподозрян». Краткое содержание книги:
Някъде привечер се появи Коротков и надникна в кабинета й да доложи за поредното посещение при Черкасов. Въпреки очакванията, дори след като в дома му бе намерен бележникът на един от загиналите юноши, опитите да го пречупят не дадоха резултат. Черкасов нито веднъж не се смути и не обърка показанията.
— Но с какво се занимава по цял ден в компанията на двамата юнаци? — поинтересува се Настя. — Да не ги сваля?
— Май че не — сви рамене Коротков. — По цял ден играят преферанс. И са съвсем доволни един от друг.
— И кой печели?
— Нашият приятел Черкасов. Със завидно постоянство и огромно преимущество. Дори ми подариха един показен картон, за да ми стане по-ясно. Искаш ли да видиш? Ти си известна картоиграчка.
Настя взе разчертания и запълнен по време на играта „картон“. Веднага се вижда, че хората са имали цял вагон свободно време, помисли с усмивка тя. Не са играли традиционно на „двайсет“, а на цяло „сто“. Но картонът наистина бе впечатляващ. Ако се съди по вистовете, Черкасов пръв е свършил своята „партия“, при това единият партньор е имал в този момент малко повече от четирийсет, а вторият — само двайсет и шест. А към края на играта Михаил Ефимович е успял да ги „вдигне“, единия на сто и шейсет, другия чак на двеста и осемнайсет, пробутвайки им „пасове“ и оставяйки ги без няколко вземания на осмата игра, при което самият той, естествено, играе „амнистер“, като има смешните трийсет.
— Да — поклати тя глава, — майстор е, няма две мнения.
В съзнанието й отново премина смътното усещане, че преди е виждала някъде Черкасов. Настя огледа листчето, което държеше в ръцете си, и изведнъж си спомни. Миша Черкасов. Седяха един до друг на общосъюзната олимпиада по математика. Господи, колко отдавна беше… В десети клас. Почти преди двайсет години. Тогава и двамата станаха лауреати. Настя завоюва второто място, а Черкасов — третото. Бива ли такова нещо, толкова способен математик да обикаля по къщите да мие прозорци и да окачва полилеи. Защо? Какво се е случило с него? Ако беше станал програмист, щеше да печели прилично, програмните продукти сега са скъпи. А като се съди по автобиографията му, той дори не е завършил института.
— Юра — тихо каза тя, — а защо Черкасов е напуснал института? Или са го изгонили?
— Не съм се интересувал. Откога е било…
— Но все пак?
— Добре, утре ще попитам, щом се интересуваш.
Настя помълча, въртейки замислено листа с резултатите от играта.
— Как ти се струва, той прилича ли на психар?
— Никак не ми изглежда такъв — сърдито изръси Коротков. — Изморен съм, искам да ям, искам да спя, цяла камара трупове ме чака, а работата не върви.
— Не се сърди, Юрик. За мен е важно да знам мнението ти.
— Ако искаш да знаеш мнението ми — не, не прилича. Общувам с него всеки ден и нито веднъж не ми е казал нито една дума, която да ме накара да се усъмня в психическото му здраве. Той е логичен, последователен, нищо не забравя и не бърка. Настроението му е умерено, без видими спадове. И чудесно играе на карти. Това достатъчно ли е, или искаш да чуеш още нещо?
— Юра, но ако казва истината и не е луд, тогава какво е станало с момчетата?
— Настася, обожавам, когато задаваш гениалните си въпроси. Бих искал да чуя гениални отговори на тях.
— С отговорите сме зле — скъпернически се усмихна Настя. — Я да си ходим вече.
Жената на Александър Каменски — Даша — знаеше твърдо, че трябва задължително да проконтролира Настя, иначе ще облече нещо неподходящо. На дванадесети май, в неделя, направо от сутринта започна да осъществява контролната функция, като позвъни и зададе сакраменталния въпрос:
— Реши ли вече какво ще облечеш утре вечер за ресторанта?
Настя никак не разбираше вълнението й. Защо трябва да мисли какво ще облече, щом обличането ще е не по-рано от утре вечер?
— Утре ще реша — отвърна лекомислено тя.
— Ще решиш! — прихна Даша. — Ако те остави човек, ще дойдеш по дънки и тениска. Или веднага ще помислиш, или ще дойда да ти избера сама тоалета, така да знаеш.
Настя знаеше — това не са случайни закани. Миналата година Даша се занимаваше със сватбения й тоалет много преди бракосъчетанието и дори това не й попречи да дотърчи в деня на сватбата при Настя, за да проконтролира дали не е объркала каква пола облича и каква блуза.