Отдел Убийства: Главният заподозрян
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #13
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Год: АТИКА
- ISBN: 954-729-031-2
- Переводчик: Венета Георгиева
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Отдел Убийства: Главният заподозрян». Краткое содержание книги:
Новият кавалер отведе Оксана по-надалеч, почти на самия дансинг, и вежливо я прегърна, спазвайки прилична дистанция.
— Сигурно умирате от скука в тази финансова компания — каза той с мила усмивка.
— Откъде знаете, че е финансова? — смая се Оксана. — Познавате ли ги?
— Двамата — лично, за третия съм чувал. Може ли да ви, попитам с кого от тях сте тук, или е нескромно?
— С Кирил Есипов. Познавате ли го?
— Точно него не. А с другите двама се познавам. Ужасни досадници. За тях целият свят се е свил до размерите на банкнота. А вие с какво се занимавате?
— Манекенка съм. А вие?
— И аз съм досадник — засмя се партньорът по танц. — Ако ви стане много скучно, заповядайте на нашата маса, с нас ще ви е по-весело.
— А кои са на вашата маса?
— Освен мен — жена ми и сестра ми с мъжа си. Дамите ни са страшно очарователни, а мъжът на сестра ми е професор по математика. Така че на техния фон моята банкерска досада съвсем не се забелязва.
— Благодаря — усмихна се Оксана. — Ще имам предвид.
„Досадникът“ й хареса, не се опитваше да я притисне до себе си и да я поопипа, което често се случва по време на танц, и дори не правеше попълзновения да се запознае. Във всеки случай не попита за името й, а и своето не каза. Изобщо това бе необикновено…
— Защо ме поканихте? — попита внезапно тя.
— А трябва ли сериозна причина? — отговори той на въпроса с въпрос.
— Знаете ли, чуждите дами се канят в два случая: или когато искат да се запознаят с тях, или когато си нямат свои дами. Не се опитвате да се запознаете с мен, затова пък в компанията ви има цели две дами, при това очарователни, както казахте.
— Трудно е да се възрази на това. Ще се наложи да ви открия страшната истина — заяви „досадникът“. — Бях сигурен, че сте с някой от двамата, които познавам, и у мен се появи чисто хлапашко желание да ги накарам мъничко да се развълнуват.
— Да се развълнуват ли? За какво?
— Първо, от ревност.
— А второ?
— А второ, познавам добре жените им. Но когато разбрах, че съм сгрешил, помислих, че сигурно умирате с тях от скука. Прав ли съм?
— Не, не сте прав — просто отвърна Оксана. — Вече две години сме с Кирил и където и да ходим, около мен непрекъснато се водят делови и финансови разговори. Аз съм свикнала, не ме дразнят. Ако пък разговорът е за издателството, дори ми е интересно, защото съм напълно в течение на проблемите. Така че няма нужда да ме спасявате.
— Направо съм шашнат! — възкликна възхитено богатият „досадник“. — Такава красавица — и знае проблемите на цяло издателство. Ако бях на мястото на вашия Есипов, щях веднага да се оженя за вас. Да намериш слети в едно красивата възлюбена и заинтересуваната съратница — това е рядък късмет. Или казах някоя глупост? Вашият приятел не е ли свободен?
Без да знае защо, Оксана сама почувства симпатия към този некрасив, но ужасно обаятелен банкер.
— Свободен е и дори ми направи предложение. Така че не сте далеч от истината.
— И кога е сватбата?
— Сигурен ли сте, че съм казала „да“? — попита насмешливо тя. — И вие ли смятате, че мъжът има думата: както той реши, така ще бъде?
— А вие сте феминистка и смятате, че жената взема решението? Впрочем имате право. Една от многото женски хитрости — да вземе решение и незабелязано да накара мъжа да направи така, както е нужно, за да е напълно уверен, сякаш той го е измислил.
Оксана се отдръпна рязко, сърцето й екна, замря и после заби бързо. Откъде знае? Но не, бързо се съвзе тя, говоря глупости, той просто изрече банална фраза, стара, известна истина. Чисто съвпадение. Нищо особено. Само спокойно, без паника.
За щастие музиката свърши и придружавана от партньора си по танц, Оксана се отправи към масата си. Когато стигнаха, разговорът на масата прекъсна, двамата банкери станаха, за да стиснат ръката на „досадника“.
— Толкова бързо отведе нашата Ксюша, че не успяхме да се опомним — каза единият от тях. — Мислехме, че сме се припознали и не си ти.
— А пък аз помислих, че Ксюша наистина е ваша — леко парира „досадникът“, — и исках малко да ви я отнема. Но тя популярно ми разясни колко дълбоко съм се заблудил.