Отдел Убийства: Главният заподозрян

— Надявам се, че тук мафиотите не си разчистват сметките? — попита за всеки случай Настя.

— Какво говориш — увери я брат й, — това е тихо почтено място, тук не стават простотии.

— Внимавай в картинката — усмихна се Настя, — на твоя отговорност.

Сигурно сервитьорите имат особен усет, благодарение на който от всякакво количество посетители, дошли заедно, умеят да отделят главния, този, който поръчва музиката. Във всеки случай обслужващото ги младо момче с външност на Сталоун гледаше само Саша. Отначало Настя се чувстваше доста неуютно, но след около половин час свикна и се отпусна. Само й се спеше…

Саша и Даря отидоха да танцуват, Настя машинално ги проследи с поглед и видя на една маса в центъра на залата Кирил Есипов. Есипов седеше в компанията на висока красива девойка и двама мъже, облечени скъпо и маниерно.

— Льошик, помниш ли, показвах ти две книжки, едната от които по всяка вероятност от незаконен тираж?

— Помня. Защо питаш?

— Тук е генералният директор на издателството, което е пуснало книгата. Искаш ли да го видиш?

— Не искам. Голяма работа, Сикстинската мадона.

— Льоша, не ставай досаден. Покани неговата дама на танц.

— Че защо?! Не ми трябва неговата дама. Аз си имам дама.

— Моля ти се де…

— Ася, можеш ли поне сега да забравиш за работата? Или непременно трябва да развалиш празника?

— Добре, извинявай.

Тя се усмихна примирително и пак подхвана патицата с портокали. Когато Саша и Даря се върнаха, веднага забелязаха, че на масата цари мълчание.

— Ей, какво се е случило? — попита загрижено братът. — Скарахте ли се?

— Ами, ние никога не се караме — отвърна Настя. — Просто видях един човек, който ми трябва, и помолих Льоша да покани дамата му на танц.

— И това е било достатъчно да се скарате — констатира Саша. — Покажи ми дамата, може пък аз да се изкуша.

— Втората маса вдясно от централната колона.

Александър се обърна и смаяно измърмори:

— Познавам двама от тримата мъже. Занимават се с банково дело. Кой те интересува?

— Третият. Той е издател.

— А дамата за какво ти е?

— Искам да ме забележи издателят. Той не ме вижда, а ако Льошка я покани на танц, Есипов непременно ще погледне после кой е този кавалер, къде е седнал, с кого е дошъл. Вече сме се срещали с господина и за всеки случай бих искала да потвърдя легендата си.

— А каква е легендата?

— Работя като юрист на фирма.

— Името на фирмата?

— А, тя е безименна. Не беше необходимо да измислям име.

— Добре — Александър се надигна от масата, — дамата не е по вкуса ми, обаче какво ли не прави човек заради любимата си сестра.