Отдел Убийства: Илюзия за грях

Колкото повече сведения набираха за доктор Волохов, толкова по-странна изглеждаше личността му. Съдейки по бележките в неговия календар, в часовете, когато бяха убити Екатерина Венедиктовна Анисковец, монахинята сестра Марфа и медицинската сестра от детското отделение Алевтина Миркова, доктор Волохов се бе занимавал с всичко друго, само не и с убийствата. А в деня, когато бившата певица Елена Романовска злополучно паднала по стълбите, Волохов беше присъствал на конференция далече от Москва, в град Обнинск, Калужска област, където се намираше най-големият в Русия институт за медицинска радиология. Дори беше изнесъл доклад там. Всичките му записи в календар-бележника бяха най-щателно проверени и препроверени, при което се оказа, че и за четирите престъпления доктор Волохов си има желязно, неопровержимо алиби.

— Значи действа с помощници, както всъщност подозирахме — заключи Настя Каменска. — Ще трябва да изчакаме, да вървим по петите му, докато се срещне с някого от тях.

Обаче полковник Гордеев не одобри това предложение. След експлозиите в метрото в Москва бяха открити още няколко взривни устройства, оставени на оживени и многолюдни места, така че основната маса от личния състав бе хвърлена за осигуряване на обществената безопасност. Униформени милиционери демонстративно проверяваха вагоните на метрото, тролейбусите, автобусите, трамваите, както и крайградските електрички, а цивилни ченгета наблюдаваха пътниците и минувачите, работеха с осведомителите си и се опитваха да открият „атентаторите“, преди да се е случило поредното нещастие. Така че бе изключително трудно да се намерят хора за наблюдение на Волохов. В условията на толкова напрегната работа „опашки“ можеха да се пускат само подир някой особено опасен престъпник, терорист или, да речем, сериен маниак, но в никакъв случай подир един толкова благообразен доктор на науките. Друг е въпросът, ако в навечерието на втория тур на изборите той подготвя например покушение срещу някого от кандидатите за президент. Но така…