Пушки, вируси и стомана (Какво определя съдбините на човешките общества) [bg]
- Автор: Даймонд Джаред Мэйсон
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Год: Изток-Запад
- ISBN: 978-954-321-262-0
- Переводчик: Юлиян Антонов
- Жанр: История
Электронная книга - «Пушки, вируси и стомана (Какво определя съдбините на човешките общества) [bg]». Краткое содержание книги:
Разпространението на писмеността от местата на първоначалната й поява също повдига някои важни въпроси. Защо например е стигнала от Плодородния полумесец чак до Етиопия и Арабския полуостров, но пък не е преодоляла разстоянието от Мексико до Андите? Дали писмените системи са се разпространявали чрез прекопиране или просто вече съществуващите са вдъхновявали съседните народи да създадат свои? И ако някой е видял с очите си, че дадена система върши добра работа за даден език, това означава ли, че той безпроблемно ще състави азбука, която би вършила същото и за някой друг? Подобни въпроси възникват винаги, когато се опитваме да разберем произхода и развитието на много други също така важни аспекти на човешката култура — например технологията, религията и производството на храни. Що се касае до писмеността историкът, който би проявил интерес към този въпрос, има поне това предимство, че той много често може да намери и уникално точен отговор — с помощта на самите писмени свидетелства. Затова ще разгледаме развитието на писмеността не само заради нейната вътрешна стойност, но и заради светлината, която тя би хвърлила върху общия развой на културната история.
Трите основни стратегии, заложени в писмените системи, се различават по обема на съответната речева единица, отбелязвана с отделен писмен знак — дали това ще е основен звук, сричка или цяла дума. Разбира се, типът азбука, която днес използват повечето хора, е фонетичната, тъй като се смята, че тя се е погрижила за всичко и може да предложи готов и уникален знак за абсолютно всички по-основни звуци в даден език (т.нар. фонеми). Всъщност повечето такива системи съдържат едва по 20–30 букви, но в болшинството езици броят на фонемите е по-голям от буквите в техните азбуки. Например английският успява да опише близо 40 фонеми само с 26 букви. Затова и повечето азбучно описвани езици, включително английският, са принудени да обозначават няколко различни фонеми с една и съща буква, а някои фонеми пък — с комбинации от букви, каквито в английския са двубуквените sh и th (за всяка от които в руската и гръцката азбука съответно са предвидени отделни букви).
Втората стратегия използва т.нар. логограми, което ще рече, че отделният писмен знак отговаря на цяла дума. Такава е функцията на повечето знаци в китайската писменост (хандзъ), които се използват и в японската система, но под името канджи. До разпространението на азбучното писмо най-често срещани са били системите от този тип, като в тяхното число са влизали египетските йероглифи, маянските глифи и шумерските клинописи.
Третата стратегия, която вероятно е и най-малко позната на читателите на тази книга, използва знаци за всяка сричка. На практика повечето системи от този тип (наричани, както може би се досещате, сричкови азбуки) предлагат различни знаци само за сричките, съставени от една съгласна и една гласна (като в думата fa-mi-ly), и си служат с най-различни хитроумни трикове, за да опишат и сричките от друг тип с абсолютно същите знаци. Тези слогови азбуки са били нещо обичайно в древността — пример за тях е линейното Б писмо от Микенска Гърция. Някои са се съхранили и до днес, като най-съществена роля сред тях играе системата кана, която японците използват за попълване на бланки за телеграми и банкови преводи, както и в текстовете за незрящи читатели.
Неслучайно нарекох тези подходи „стратегии“, а не „системи“. Всъщност нито една действаща писмена система не прилага само една от тези стратегии. Китайската писменост не е чисто „логографска“, както и английската не е чисто „азбучна“. Подобно на всички азбуки, и английската използва много логограми — например цифри или знаци от типа на $, % и +, т.е. произволни обозначения, които не съдържат фонетични елементи и представляват цели думи. В уж „сричковото“ линейно Б писмо има и не малко логограми, както и типично „логографските“ египетски йероглифи включват и много силабични „писмена“, че даже и пълен комплект знаци (на практика — „азбука“) за всяка съгласна.
Да сътвориш цяла една писмена система от отделни „черти и резки“ очевидно е несравнимо по-трудно, отколкото да я заимстваш и адаптираш за собствените си цели. Първите писари е трябвало да формулират онези основни принципи, които сега приемаме като даденост — например да измислят как да „разглобят“ живата реч на отделните й съставни единици, независимо дали възприемат тези компоненти като думи, срички или фонеми. Трябвало е също да се научат да разпознават всяка такава „единица“ във всичките й нормални вариации в ежедневната реч, свързани с мощността на звученето, честотата на употребата й, скоростта, ударението, фразирането и индивидуалната специфика на произношението й. И още да решат дали една писмена система трябва да се съобразява с всички тези вариации. А след това е трябвало и да измислят начини да представят звуците чрез символи.