Пушки, вируси и стомана (Какво определя съдбините на човешките общества) [bg]
- Автор: Даймонд Джаред Мэйсон
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Год: Изток-Запад
- ISBN: 978-954-321-262-0
- Переводчик: Юлиян Антонов
- Жанр: История
Электронная книга - «Пушки, вируси и стомана (Какво определя съдбините на човешките общества) [bg]». Краткое содержание книги:
След като отчетохме тези факти, нека сега се постараем да разгледаме в по-широка перспектива ролята на вирусите, за да отговорим и на въпроса на Яли. Повече от очевидно е, че европейците са разполагали с огромно преимущество в лицето на оръжията, технологията и политическата организация пред повечето неевропейски народи, които са покорили. Но това преимущество само по себе си не може да обясни факта, че малобройните в началото европейски имигранти са успели да изместят огромни маси от местното население в двете Америки и някои други части на света. Това едва ли е щяло да се случи, ако не е бил „данайският дар“, който Европа е връчила на другите континенти — вирусите, еволюирали в резултат на хилядолетната близост между европейците и техните домашни животни.
Глава XII
Оригинални, прекопирани и заимствани букви
През XIX в. са били склонни да тълкуват историята като постъпателно развитие от диващина към цивилизованост и за най-характерни черти на този преход са смятали създаването и развитието на земеделие, металургия, технология, централизирана власт и писменост. Но традиционно последната е намирала и най-ограничено географско разпространение — достатъчно е да си спомним, че до експанзията на исляма и тази на европейския колониализъм тя е отсъствала от Австралия, тихоокеанските острови, субекваториална Африка и Новия свят като цяло (с изключение на една малка част от Мезоамерика). Затова и хората, гордеещи се с факта, че са „цивилизовани“, винаги са възприемали писмеността като своето най-голямо постижение, отреждащо им несравнимо по-високо място от „варварите“ и „диваците“.
Знанието дава власт. Така и писмеността е овластявала модерните общества, тъй като им е позволявала да си предават с по-голяма точност, а и в по-големи количества и детайли знанията, идващи от далечни земи и времена. Да, имало е и такива като инките, които са управлявали цели империи, без да си служат с писменост, а и „цивилизованите“ народи невинаги са разгромявали „варварите“ — нещо, в което римляните са се убедили на свой гръб, когато са се изправили срещу хуните. Но европейското завладяване на двете Америки, Сибир и Австралия като че ли най-ясно показва какъв е бил обичайният изход от подобни сблъсъци.
Писмеността също е фигурирала в бойния арсенал на европейците — наред с оръжията, микробите и централизираната политическа организация — като едно по-модерно средство за нападение. С нейна помощ са били предавани заповедите на монарсите и търговците, организатори на завоевателните флотилии. Тези флотилии са следвали курса си с помощта на карти и писмени инструкции, изготвяни въз основа на наученото при предишни експедиции. Писмените отчети за отминалите начинания са мотивирали бъдещите, тъй като са описвали богатството и „тучните земи“, очакващи за награда победителите. От тези описания бъдещите завоеватели са разбирали в какви условия ще попаднат и затова са се подготвяли както подобава. Създадените впоследствие империи са били управлявани отново чрез писмеността. Ако в безписмените общества тази информация е можела да бъде предавана и с други средства, то писмеността безкрайно е улеснявала не само предаването на данни, но и го е правела по-детайлно, по-точно и по-убедително.
Защо обаче само някои народи са създали своя писменост, при положение че тя им е давала толкова големи преимущества? Защо например нито една традиционна общност на ловци-събирачи не е измислила или поне възприела от съседите си някаква писменост? Да вземем островните империи — защо писмеността е възникнала в минойски Крит, но не и в полинезийска Тонга? И колко пъти тя е възниквала самостоятелно в човешката история, при какви обстоятелства и най-вече с каква цел? Защо някои народи, успели да я създадат, са го направили много по-рано от другите? И защо се е получило така, че почти всички днешни японци и скандинавци са грамотни, за разлика от повечето иракчани, въпреки че писмеността е възникнала преди четири хилядолетия тъкмо на територията на днешен Ирак?