Бляскавият двор [bg]

Мястото ми в каруцата бе сбутано и тясно, между два овързани сандъка. Дъските, на кои­то трябваше да седя, бяха мръсни и протрити, а единственият резултат от опита ми да ги почистя бяха забилите се в дланите ми трески. Само пет минути след началото на пътуването установих, че няма нищо, кое­то да омекотява друсането и подскачането на каруцата по пътя.

Облегнах се на едната страна на каруцата, мислейки си за онова, кое­то в семейния ми дом в Осф­ро винаги бяхме наричали „розовия салон“. Килимчета с изящ­ни шарки, покриващи всеки сантиметър от пода. Покрит с кадифе тапет. Уникални картини. Вази, внесени от земите Ксин далече на изток. Столове и софи с толкова дебела тапицерия, че можеше да потънеш в тях. И разбира се, рояк слуги педантично почистваха всичко всеки ден.

– Какво има? – попита едно от момичетата Маршъл. Казваше се Сара.

Хвърлих поглед към Сед­рик, кой­то яздеше онази нелепа кобила:

– Нищо. Просто си мислех, че изминах доста път.

След по-малко от час вече бяхме извън пределите на града и подминахме форта и зле обучените му вой­ни­ци. Няколко часа след това вече бяхме подминали всички малки отдалечени поселища на Кейп Триумф. Бях смятала, че пустошта е превзела градчето, но грешах. Далечните предели на колонията Денъм имаха вид, сякаш в тях никога не беше стъпвал човешки крак. Извисяващите се дървета, кои­то стояха като стражи в Кейп Триумф, сега съставляваха истинска армия редом едно до друго, на моменти правейки грубия път труднопроходим. Беше смайващо. Спиращо дъха. Ужасяващо. Истинският Нов свят.

Пламенното ми въодушевление не про­дъл­жи дълго. Когато обявиха, че спираме за нощта, краката ми почти се подгъваха под тялото, щом излязох от каруцата. От постоянното тръскане и тясното пространство мускулите ми се бяха присвили от спазми, предизвикващи тъпа болка, коя­то бих очаквала само след петчасово тичане нагоре по планински склон. Вечерята се състое­ше от сухари и пастърма, малко по-доб­ре от корабната дажба. Накладоха огньове, за да се стоплим и да кипнем вода, а мен изпратиха да събера нападали клони за подпалки. Изглежда, събрах най-вече трески.

Подобно на повечето по-млади мъже в групата, Сед­рик беше постоянно зает с различни задачи, така че, след като ми хвърли бърза усмивка по време на вечерята, изчезна за остатъка от вечерта. Когато дойде време за лягане, гос­по­дин и госпожа Маршъл си легнаха да спят в каруцата, докато децата и аз си приготвихме легла от одеяла на тревата. Земята под мен беше твърда и неравна. Одеялото не можеше да ме стопли, когато нощният мраз се усили, затова бях добавила и дългото си кожено палто. Все още ми беше студено. И бях съвсем сигурна, че всеки комар в колонията ме беше намерил.