Бляскавият двор [bg]

Тамзин надникна зад мен да го види по-доб­ре:

– Свободен ли е?

– Да. Но не чак толкова заможен. Нито пък истински заинтересован след онова, на кое­то го подложихме двамата със Сед­рик.

Настигнах Айа­на и тръгнах редом с нея, докато Мира вървеше бавно зад нас заедно с Тамзин.

– Изглежда, че гос­по­дин Адълтън приема нещата доста доб­ре – каза ми тихо Айа­на.

– Всички ги приеха така. Е, не и Джас­пър. А някои от момичетата още ми го натякват. – Особено Клара изпитваше наслада да разправя на всеки срещнат как открила Сед­рик и мен на тавана. – Повечето хора обаче проявяват разбиране дори когато ве­роят­но не би трябвало. Включително Уо­рън Дойл.

Айа­на се забави дълго с отговора:

– Да. Със сигурност беше мило от негова страна – да ти направи такова предложение.

Спомних си за магазина, а пос­ле хвърлих бърз поглед назад да се уверя, че Тамзин все още е заета с Мира:

– Майка му не е най, ъъ, почтената жена на света, но колкото до Уо­рън, мислиш ли, че е... ами, искам да кажа, дали трябва да...

– Не знам – каза Айа­на. – Наистина не знам много за Уо­рън Дойл, ако не се броят клюките. Това, кое­то все пак знам, е, че когато нещата звучат твърде хубаво, за да са верни, ами, обикновено наистина не са.

Обзе ме смущение:

– Опитах се да кажа това на Сед­рик. Но той каза, че дори да е в ход някакъв хитър замисъл, по-доб­ре е да си опитаме късмета в Хадисън.

– Може и да е прав. – Айа­на спря да върви, за да ме погледне в очите. – Тук има повече свобода, но и по-голяма опасност. Това е нова земя. Неопитомена земя. И поради това за хората е по-лесно да нарушават правилата. Желая всичко най-добро на двама ви, но...

– Но какво? – подтикнах я.

– Доверявайте се един на друг там – каза тя най-накрая. – Но на никой друг.