Бляскавият двор [bg]

Засмях се, когато чух това:

– Ни най-малко.

– Сигурно се вълнуваш – каза Мира. Изглеждаше нетърпелива да смени темата. – Предстои ти голямо приключение.

– Не ме е грижа за приключението. Просто искам всичко да е наред със Сед­рик.

Говорех дръзко и си спечелих погледи на възхищение и печален копнеж. Тамзин може и да се отнасяше прагматично към брака, а на Мира може и да ѝ бе безразличен, но често имах усещането, че и двете бяха запленени от романтичната любов, коя­то ме бе връхлетяла внезапно, и дори малко ревнуваха. Трите останахме будни до късно и говорихме за бъдещето. Не исках да им кажа истината: че бях леко ужасена от онова, кое­то предстое­ше. Не от Сед­рик, разбира се. Да зарежа живота си на аристократка заради този на колониална гражданка от висшата класа в доб­ре уреден град, не беше чак такава голяма промяна, както навярно изглеждаше. Но да се превърна от благородница в обикновена жена в огромна, незаселена пустош? Това беше нещо напъл­но различно и нямах представа какво да очаквам.

На другата сутрин пуснаха Мира и Тамзин да ме изпратят. Групата, заминаваща за Хадисън, беше далеч по-голяма, отколкото очаквах. Събраха се в покрайнините на града – огромна кавалкада от коне, каруци и хора в привиден безпорядък. Уо­рън беше близо до предния край на групата: изглеждаше великолепно, възседнал бял кон, докато говореше с неколцина други мъже, кои­то, изглежда, бяха негови съветници. Към нас се приближи в тръс друг ездач и се сепнах, когато видях, че това беше Сед­рик.

– Яздиш кон? – възкликнах.

Той ме стрелна с ироничен поглед:

– Не е нужно да го правиш да звучи чак толкова необичайно.

– Просто дори не знаех, че можеш да яздиш. – Огледах ездитното животно. Беше рунтава кафява кобила, коя­то сякаш бе отегчена от всичко, случващо се около нея. –Надя­вам се да не си платил много за нея.

– Не бях наясно, че толкова разбираш от тези неща. – Усетих предупредителния тон в гласа му. Ездата беше обичайно развлечение за благородниците в Осфрид, когато бяха в провинциалните си имения. Тук в Адория много заселници яздеха, за да оцелеят. Но за едно градско момиче от неблагороден произход като Аделейд, за коя­то се представях, единственият досег с конете би бил като практично средство за транспорт. Щях да очаквам същото за човек като Сед­рик.

– Виждала съм ги тук-там, това е всичко – казах. Принудих се да се въздържа и да не поправя неумелия начин, по кой­то седеше на седлото и държеше юздите.

– Е, по-издръжлива е, отколкото изглежда – увери ме той. – Наричам я Лизи.

Опитах се да не завъртя очи:

– Страхотен избор.

Когато се огледах наоколо, видях, че Тамзин разговаря с Уо­рън със светнало лице. Мира също беше изчезнала и няколко мига по-късно я зърнах да слуша някакви мъже, кои­то правеха планове да проучат Хадисън. Недалече от нея беше Грант Елиът, кой­то явно доставяше някакви запаси в пос­ледната минута.

– Съюзничките ми ме изоставиха – отбелязах.

Сед­рик се наведе и отметна няколко непокорни тънки кичура от лицето ми. Интимността ме стресна, докато осъзнах, че вече нямахме какво да крием.