Бляскавият двор [bg]

– Истински ли са всички тези пиратски истории? – попитах. – Героичните и жестоките?

– Разкрасени, но истински. Във всички разкази има зрънце истина.

Тя ме отведе до един от по-благонадеждно изглеждащите магазини, на чиято стъклена витрина имаше релефен надпис „Доставчици на екипировка „Уинслоу и Елиът“ Когато влязох вътре, видях всевъзможно оборудване и припаси, от кои­то човек би могъл да има нужда, отправяйки се на приключение в непоз­нати земи. Двама млади мъже разговаряха с друг мъж зад тезгяха и когато го зърнах, с изненада разпознах лицето му.

Смушках Мира, коя­то внимателно оглеждаше чифт кожени ботуши:

– Хей, помниш ли Грант Елиът от кораба? Работи тук.

– Кой? – попита тя, без всъщност да ме слуша внимателно.

Грант прекоси магазина да донесе едно седло за клиентите си: очите му изненадано се плъзнаха по нас. Кимна за поздрав на Айа­на.

– Qi dica hakta – каза тя.

– Manasta – отвърна той троснато. Айа­на се отклони от нас да разгледа няколко изложени на витрината манерки, а аз забързах след нея.

– Какво каза?

– Говорех на родния си език. Господин Елиът е наполовина баланкуанец.

– Така ли? – Погледнах назад към него, надявайки се да не е очевидно, че го оглеждам внимателно. Макар да имаше черна коса като Айа­на, у него нямаше нищо, кое­то да намеква, че не е обикновен осфридианец. – Нямаше да се сетя.

– Мисля, че той предпочита така. Би било много по-трудно да ръководи бизнес в Кейп Триумф, ако хората знаеха истината за произхода му.

– Ти как попадна в Кейп Триумф? – попитах. – Ако не е грубо от моя страна, че ти задавам такъв въпрос.

– Ни най-малко. Избягах, за да се спася от нещас­тен брак. Беше уреден против желанията ми. Но със съпругата ми... не си подхождахме.

– Съпругата ти ли? – попитах, чудейки се дали не срещаше затруднения с превода.

– Съпругата ми – потвърди тя. – Баланкуанците не гледат с неодоб­рение на еднополовите връзки както вашите хора.

Не отговорих веднага. „Гледат с неодоб­рение“ бе меко казано, тъй като свещениците на Урос смятаха подобни неща за огромен грях. Вероятно по-голям, отколкото да бъдеш аланзанец.

– Значи си тръгна, защото... ъм, защото не искаше да бъдеш с жена?

Тя се ухили:

– Нямам проб­лем да бъда с жени – само не и с въп­рос­на­та. Беше нелюбезна, меко казано. Дойдох във вашите колонии, защото исках да опозная културата ви от собствен опит, и в крайна сметка срещнах тримата Торн. Джас­пър ми предложи работа и точно както можеш да си представиш, проявявах особен интерес към грижите за момичета, продавани на почти непоз­нати мъже.

– Затова... затова ли се обличаш така – като мъж? Защото... предпочиташ жени? – В мига щом думите излязоха от устата ми, се почувст­вах като идиотка. Смехът на Айа­на само усили това чувство.