Прагът на вечността [bg]

Мислил беше, че това е последната нощ в живота му, но се оказа, че не е така и оправданието му се струваше слабо.

Не беше имал сношение с Наталия, но и това беше противно извинение. Онова, което направиха, беше по-интимно и изпълнено с любов от обикновения секс. Димка се чувстваше жалък и виновен. Никога не се беше възприемал като лъжлив, нечестен и незаслужаващ доверие.

Приятелят му Валентин навярно бодро би продължил връзката и с двете жени, докато го спипат. Димка дори не се замисляше за тази възможност. Чувстваше се достатъчно зле и след една нощ изневяра: не беше възможно да го прави редовно. Накрая щеше да се хвърли в Москва река.

Трябваше или да каже на Нина, или да скъса с нея, или и двете. Не можеше да живее с такава чудовищна измама. Но установи, че го е страх. Беше абсурдно. Та той беше Дмитрий Илич Дворкин, изпълнител на неприятни задачи за Хрушчов — някои го мразеха, мнозина се бояха от него. Как можеше да се страхува от едно момиче? Но се страхуваше.

Ами Наталия?

Имаше да я пита сто неща. Искаше да знае какво изпитва към съпруга си. Димка не знаеше нищо за него, освен името му — Ник. Развеждаха ли се? И ако беше така, имаше ли разпадането на брака им нещо общо с Димка? Най-важното, виждаше ли Наталия някаква роля за Димка в бъдещето си?

Продължаваше да я вижда из Кремъл, но нямаха възможност да останат насаме. Президиумът заседава три пъти във вторник — сутринта, следобед и вечерта — а сътрудниците бяха още по-заети в почивките. Всеки път, когато Димка погледнеше Наталия, тя му се струваше все по-прекрасна. Той все още носеше костюма, с който пренощува, както и всички мъже, но Наталия се беше преоблякла в тъмносиня рокля с подходящо сако и изглеждаше едновременно авторитетна и съблазнителна. На Димка му беше трудно да се съсредоточи по време на заседанията, макар задачата да беше предотвратяването на Трета световна война. Гледаше я, припомняше си какво правеха един с друг и отклоняваше смутено очи; след минута обаче отново я зяпваше.

Но ходът на работата беше толкова наситен, че Димка не можеше да поговори с нея лично дори за няколко секунди.

Хрушчов се прибра да спи в собственото си легло късно през нощта във вторник, затова всички останали направиха същото. Първата работа на Димка в сряда беше да съобщи на Хрушчов добрата новина — току-що пратена от сестра му от Куба — че Александровск е пристанал невредим в Ла Исабела. Остатъкът от деня беше също толкова натоварен. Непрестанно се срещаше с Наталия, но и двамата не можеха да отделят минута.

През това време Димка си задаваше въпроси. Какво според него означаваше нощта на понеделника? Какво искаше той в бъдеще? Ако оцелееха до края на седмицата, искаше ли той да прекара остатъка от дните си с Наталия или с Нина, или с нито една от тях?

В четвъртък вече отчаяно се нуждаеше от някои отговори. Ирационално настояваше, че не иска да загине в ядрената война, без да е решил това.